"Има начин да се заобиколи, да, включващ три мили шофиране през претоварени странични улици." Пендъргаст зави на север, насочвайки се към магистрала "Шеридан".
"И кой, по дяволите, беше това? Човекът, за когото казвате, че се опитва да ме убие?"
"Както казах, колкото по-малко знаете, толкова по-добре. Макар че трябва да кажа, че преследването с висока скорост и използването на огнестрелно оръжие бяха необичайно груби за него. Може би е видял, че възможността му се изпарява, и се е отчаял". Той погледна към Смитбек с лаконично изражение. "Е, господин Смитбак? Убеден ли сте?"
Смитбек кимна бавно. "Но защо аз? Какво съм направил?"
"За съжаление точно на този въпрос не мога да отговоря."
Сърцето на Смитбак едва сега забавяше ход и той се чувстваше изцеден и тромав като парцал за чинии. И преди беше попадал в трудни ситуации с Пендъргаст. Дълбоко в себе си знаеше, че човекът не би направил подобно нещо, ако не е абсолютно необходимо. Изведнъж кариерата му в "Таймс" му се стори много по-малко важна.
"Подайте ми мобилния си телефон и портфейла, моля."
Смитбак изпълни молбата. Пендъргаст ги пъхна в отделението за ръкавици и му подаде скъп кожен портфейл.
"Какво е това?"
"Новата ви самоличност."
Смитбек я отвори. В него нямаше пари, а само карта за социално осигуряване и нюйоркска шофьорска книжка.
"Едуард Мърдхаус Джоунс?" - прочете той.
"Правилно."
"Да, но Джоунс? Хайде, какво клише".
"Точно затова няма да имаш проблеми да го запомниш... Едуард".
Смитбек пъхна портфейла в задния си джоб. "Колко време ще продължи това?"
"Надявам се, че не за дълго."
"Какво имаш предвид, че няма да е дълго? Ден или два?"
Няма отговор.
"Къде, по дяволите, ме водиш?"
"В Ривър Оукс."
"Ривър Оукс? Забавната ферма за милионери?"
"В момента сте проблемният син на инвестиционен банкер от Уолстрийт, който се нуждае от почивка, релаксация, малко невзискателна терапия и изолация от забързания свят."
"Чакай, няма да се записвам в някоя психиатрична болница..."
"Ще откриете, че Ривър Оукс е доста луксозен. Ще разполагате със самостоятелна стая, изискана храна и елегантна обстановка. Теренът е красив - жалко, че в момента е затрупан от два метра сняг. Има спа център, библиотека, зала за игри и всички възможни удобства. Хотелът се помещава в бивше имение на Вандербилт в окръг Улстър. Директорът е много симпатичен човек. Уверявам ви, че той ще бъде много грижовен. Най-важното е, че той е напълно защитен от убиеца, който е решил да сложи край на живота ви. Съжалявам, че не мога да ви кажа повече, наистина съжалявам".
Смитбек въздъхна. "Този директор, той ще знае всичко за мен, нали?"
"Той разполага с цялата информация, от която би могъл да се нуждае. С вас ще се отнасят добре. Всъщност ви е гарантирано специално отношение".
"Без насилствено подаване на лекарства? Стягащи жилетки? Шокова терапия?"
Пендъргаст се усмихна едва забележимо. "Нищо подобно, повярвайте ми. Ще те чакат с ръце и крака. Един час консултации на ден, това е всичко. Директорът е напълно информиран, разполага с всички необходими документи. Купих някои дрехи, които мисля, че ще ви подхождат".
Смитбек замълча за миг. "Гурме храна, казвате?"
"Толкова, колкото бихте могли да си пожелаете."
Смитбек седна напред. "Но Нора. Тя ще се тревожи за мен."
"Както вече споменах, тя ще разбере, че изпълнявате специална задача за "Таймс". Като се има предвид работата, която върши за откриването, тя едва ли ще има време изобщо да мисли за теб."
"Ако ме преследват, тя ще бъде в опасност. Трябва да съм там, за да я защитя."
"Мога да ви кажа, че в момента Нора не е в абсолютно никаква опасност. Тя обаче ще бъде в опасност, ако останете близо до нея. Защото вие сте мишената. Заради нея, както и заради вас, трябва да се скриете. Колкото по-далеч сте, толкова по-сигурна ще бъде тя".
Смитбак изстена. "Това ще бъде катастрофа за кариерата ми".
"Кариерата ти ще пострада повече от преждевременната ти смърт."
Смитбек усети буцата на портфейла в задния си джоб. Едуард Мърдхаус Джоунс. "Съжалявам, но това изобщо не ми харесва".
"Харесва ли ви или не, аз спасявам живота ви."
Смитбак не отговори.
"Ясно ли е това, господин Смитбак?"
"Да", каза Смитбек с ужасно чувство на потъване.
ДВАДЕСЕТ И ДВЕ