С Марго Грийн обаче беше съвсем различно.
Мензис се приближи. "Здравей, Франк - каза той на охранителя, като сложи ръка на рамото му. "Приятно ми е да те видя тук."
"И вие, сър", каза охранителят, изправи се и избърса гримасата от лицето си.
"Ааа", каза Мензис и се обърна към Нора. "Тази нефритена маска от висшата класика е един от любимите ми предмети в целия музей. Знаеш ли как са я направили толкова тънка? Полирали са я на ръка със стръкове трева. Но очаквам, че вече знаеш това."
"Всъщност, знаех."
Мензис се засмя. "Разбира се. Какво си мисля? Отлична работа, Нора. Това ще бъде гвоздеят в програмата. Мога ли да гледам, докато поставяш маската?"
"Разбира се."
Тя се протегна и я вдигна с облечените си в бели ръкавици ръце, не без притеснение. Внимателно я постави в пясъка над главата на тялото, където беше намерена, като я нагласи и се увери, че е сигурна.
"Малко вляво, Нора."
Тя го премести леко.
"Перфектно. Радвам се, че бях навреме, за да видя това." Той се усмихна, намигна и продължи напред през хаоса, оставяйки след себе си хора, които работеха още по-усилено, ако такова нещо беше възможно. Нора трябваше да се възхити на уменията му да работи с хора.
Случаят беше приключен, но тя искаше да го провери още веднъж. Прегледа списъка с предмети, като ги съпостави със снимката. Имаше само един шанс да се справи: след като куфарчето бъде запечатано под непробиваемото и нечупливо стъкло, то нямаше да бъде отворено до края на изложбата, четири месеца по-късно.
Докато извършваше последната проверка, по някаква причина мисълта ѝ се върна към Бил. Той беше заминал за Атлантик Сити, където отразяваше някаква история за казиното, и нямаше да се върне за - тя осъзна, че не е сигурна кога ще се върне. Беше толкова неопределен. И всичко се беше случило толкова внезапно. Това ли беше да си женен за репортер? Какво се беше случило с убийството, което той отразяваше? И не беше ли той от градския отдел? Предполагаше, че статия за казино в Ню Джърси може да се причисли към градския отдел, но все пак... Той звучеше толкова странно по телефона, толкова задъхано, толкова напрегнато.
Тя въздъхна и поклати глава. Вероятно така е било по-добре, като се има предвид, че почти не беше успяла да го види при цялата лудост около откриването. Всичко, както обикновено, изоставаше от графика, а Аштън беше на военна вълна. Тя чуваше гласа на главния куратор, който се оплакваше високо в някакъв далечен ъгъл на залата.
Охранителят издаде поредната си показна въздишка зад нея, с което прекъсна замислите ѝ.
"Само минутка" - каза тя през рамо. "Веднага щом запечатаме това." Тя погледна часовника си. Вече три и тридесет. А тя беше тръгнала от шест. Щеше да работи поне до полунощ, а всяка минута, която губеше сега, беше загубена минута сън в края на деня.
Нора се обърна към бригадира, който беше наблизо и чакаше този момент. "Готов съм да запечатам случая."
Скоро група изложбени асистенти под ръководството на бригадира започнаха да монтират чудовищно тежкия стъклен лист върху гробницата, придружени от хъркане и проклятия.
"Нора?"
Тя се обърна. Това беше Марго Грийн. Лошо време, както обикновено.
"Здравей, Марго", каза тя.
"Уау. Красива изложба."
Нора видя с ъгълчето на окото си намръщеното лице на охранителя, глутницата работници, които запечатваха гробницата.
"Благодаря. Както виждаш, тук наистина сме под прицел."
"Мога." Тя се поколеба. "Не искам да ви отнемам повече време, отколкото трябва."
Тогава недей - помисли си Нора, като се опитваше да запази фалшивата си усмивка. Трябваше да монтира и запечата още четири дела. Не можеше да не гледа как работниците се мъчат да поставят стъклата. Ако го изпуснат...
Марго се приближи и снижи гласа си. "Исках да се извиня за хапливия си коментар на срещата".
Нора се изправи. Това беше неочаквано.
"Беше неуместно. Всичките ти забележки бяха добре разбрани и напълно в рамките на професионалното. Аз бях тази, която постъпи непрофесионално. Просто..." Марго се поколеба.
"Само какво?"
"Ти си толкова проклет... компетентен. И изразителна. Бях уплашена."
Нора не знаеше как да отговори на този въпрос. Тя погледна внимателно Марго, която беше почервеняла от усилието да се извини. "Ти самата не си точно откачалка - каза тя накрая.