"Въпреки фиността си, влакната са много плътно изплетени - каза Куинс. "Знаеш ли какво означава това?"
"Изключително мека и удобна дреха?"
"Да. Но не това е най-важното. Такава дреха не се съблича лесно. Обикновено тя не е донорска дреха. Оттук и малкият брой влакна".
"И, може би, доказателство за борба".
"Това е и моята мисъл." Куинс се намръщи. "Обикновено фактът, че тъканта е необичайна, е важен за изследователя на влакна. Той е полезен за идентифицирането на заподозрения. Но тук тъканта е толкова необичайна, че всъщност се оказва точно обратното. В нито една от базите данни за текстилни влакна няма нищо точно подобно. Има и още нещо странно: възрастта на влакното."
"Кое е то?"
"Тестовете ни показаха, че тъканта е изпредена поне преди двайсет години. И все пак няма доказателства, че самата дреха е стара. Влакната не са износени. Няма такива избледнявания или повреди, каквито може да се очакват от години употреба и химическо чистене. Все едно платът е слязъл вчера от стелажа на магазина".
Най-сетне Куинс замълча. Той протегна ръце с длани нагоре, сякаш в знак на молба.
"И?" Хейуърд попита.
"Това е. Както казах, всичките ни търсения се оказаха празни. Проверихме текстилни фабрики, производители на дрехи, всичко. Чуждестранни и местни. Същото е като с въжето. Изглежда, че тази тъкан е направена на Луната, доколкото можем да научим".
За всичко, което можем да научим? "Съжалявам, но това просто не е достатъчно." Умората и нетърпението придадоха на тона ѝ внезапна острота. "Разполагаме само с няколко доказателства по този случай, д-р Куинс, и тези влакна са едни от най-важните от тях. Самият вие казахте, че тъканта е изключително рядка. Ако вече сте проверили във фабриките и при производителите, тогава трябва да проверите и при отделните шивачи".
Куинс се сви при тази ругатня. Големите му, влажни, подобни на кучешки очи я загледаха обратно, пълни с болка. "Но, капитан Хейуърд, при всички шивачи на света това би било все едно да търсиш игла..."
"Ако платът е толкова фин, колкото казвате, че е, тогава ще трябва да се свържете само с най-изключителните и скъпи шивачи. И то само в три града: Ню Йорк, Лондон и Хонконг."
Хейуърд осъзна, че диша тежко и че гласът ѝ се е повишил. Успокой се, каза си тя.
В некомфортната тишина, която се настани в лабораторията, Хейуърд чу как тактично се прочиства гърлото. Тя погледна през рамо и видя капитан Сингълтън да стои на вратата.
"Глен - каза тя и се зачуди колко ли време е стоял там.
"Лора." Сингълтън кимна. "Имаш ли нещо против да си поговорим?"
"Разбира се." Хейуърд се обърна обратно към Куинс. "Дайте ми последващ доклад утре, моля." След това последва Сингълтън в коридора.
"Какво става?" - попита тя, когато спряха в оживения коридор. "Почти е време за срещата на Рокър за състоянието на силите".
Сингълтън изчака миг, преди да отговори. Беше облечен в елегантен костюм с тебеширено райе и въпреки че беше късен следобед, бялата му риза беше все така свежа, сякаш току-що я беше облякъл.
"Обади ми се специален агент Карлтън от нюйоркския офис - каза той и я подкани да се отдръпне настрани, извън трафика. "Проследяваше молба от Куантико".
"Каква е тази молба?"
"Чувала ли си името на Майкъл Декър?"
Хейуърд се замисли за момент и поклати глава.
"Беше високопоставен служител на ФБР, живееше в класен квартал на Вашингтон. Човекът е бил убит вчера. Прободен в устата с щит. Отвратителна работа и, както можеш да си представиш, ФБР се е заело със случая с чук и клещи. Проследяват колегите на Декър и се опитват да разберат дали в миналото на мъжа не е имало лоши момчета, които да имат сметки за уреждане." Сингълтън сви рамене. "Изглежда, че един от колегите и най-близките приятели на Декър е бил човек на име Пендъргаст."
Хейуърд го погледна рязко. "Агент Пендъргаст?"
"Точно така. Работили сте с него по убийството на Катфорт, нали?"
"Той е участвал в няколко мои предишни дела".
Сингълтън кимна. "Тъй като агент Пендъргаст е изчезнал и се предполага, че е мъртъв, Карлтън ме помоли да проверя всички негови сътрудници в нюйоркската полиция. Да видя дали някога е говорил за Декър, може би е споменавал за врагове, които човекът може да е имал. Помислих си, че може да знаеш нещо."
Хейуърд се замисли за момент. "Не, Пендъргаст никога не ми е говорил за Декър." Тя се поколеба. "Може би ще поговорите с лейтенант Д'Агоста, който е работил с него поне по три случая отпреди седем години."