И все пак, въпреки че бе изгубил ценни работни часове в преглеждане на онлайн записи за убийството на Дюшан, в широко достъпната база данни имаше малко неща, които вече не знаеше - или до които самият Пендъргаст нямаше достъп с лаптопа си. Не му оставаше нищо друго: щеше да се наложи да отиде да вземе досието по случая.
В лявата си ръка носеше малък сноп хартия: вчерашните разговори с евентуален свидетел на Данглар, донесени със себе си само като камуфлаж, нещо за задържане. Погледна часовника си, докато вървеше. Десет минути до шест. Огромната стая все още гъмжеше от дейност - полицаи разговаряха на малки групи, говореха по телефона или, по-често, пишеха на компютри. Офисите на отделите винаги имаха денонощно покритие, а във всяка сграда на участък гарантирано можеше да се намери - по всяко време на деня или нощта - някой на бюрото си, който да се занимава с документи. Изглежда, че по-голямата част от живота на полицая преминава в работа с документи, а никъде нямаше повече работа с документи, отколкото в отдел "Убийства".
Но Д'Агоста нямаше нищо против тази дейност. Всъщност той я приветстваше. Ако не друго, това му помагаше да се слее с обстановката. Важното беше, че Лора Хейуърд щеше да е далеч от офиса си. Беше четвъртък и комисар Рокър щеше да проведе едно от своите заседания за състоянието на службата. Благодарение на случая "Дюшан" тя със сигурност щеше да присъства.
Той погледна малко виновно към далечния край на стаята. Кабинетът ѝ беше там, с широко отворена врата и бюро, покрито с документи. При вида на бюрото през слабините му за кратко премина електрически ток. Не беше минало много месеци, когато бюрото на Лора беше използвано за нещо съвсем различно от работа с документи. Той въздъхна. Но, разбира се, тогава кабинетът ѝ се намираше на горния етаж. И оттогава се бяха случили адски много неща - повечето от тях лоши.
Той откъсна поглед и се огледа наоколо. Вдясно от него имаше поредица от празни бюра с табелки с имената им и компютърни терминали от едната страна. Пред него и покрай лявата стена имаше поне дузина хоризонтални шкафове за документи, подредени от пода до тавана. В тях се съхраняваха досиетата на всички активни случаи на убийства.
Добрата новина беше, че Дюшан беше активен случай. Всички приключени случаи се съхраняваха в хранилище, което означаваше влизане и излизане и множество свързани с това проблеми със сигурността. Лошата новина беше, че тъй като случаят беше активен, той трябваше да разгледа доказателствата точно тук, пред целия отдел "Убийства".
Той отново се огледа наоколо, като все още се чувстваше нелепо изложен. Колебанието е това, което ще те погуби тук, приятелю - каза си той. Принуждавайки се да се движи възможно най-бавно и небрежно, той се приближи до шкафовете. За разлика от другите отдели, които подреждаха делата си по номер, отдел "Убийства" подреждаше активните досиета по фамилията на жертвата. Той забави ход, като тайно оглеждаше етикетите: DA-DE. DE-DO. DO-EB.
Започваме. Д'Агоста спря до подходящия шкаф, издърпа чекмеджето. Десетки зелени висящи папки срещнаха погледа му. Боже мой, колко активни убийства разследват тук?
Сега беше моментът да действа бързо. Обърна се встрани от редиците бюра и започна да прелиства папките отляво надясно, като натискаше с показалец разделите с имената. Донатели, Донато, Донаци... какво, седмица на мафията ли беше тук, в отдел "Убийства"? Даусън. Дублиавиц.
Дъгинс.
О, по дяволите.
Д'Агоста направи пауза, поставил пръст върху досието на Рандал Дъгинс. Единственото нещо, което не искаше да обмисля, беше възможността досието на Дюгансис да не е в шкафа.
Можеше ли Лора да го има? Дали щеше да го остави на бюрото си, когато отиде да се срещне с Рокър? Или може би е било при някой от нейните детективи?
Какъвто и да беше случаят, той беше прецакан. Щеше да се наложи да се върне отново, по някое друго време - някоя друга смяна, за да не събуди подозрение у същата група. Но кога другаде би могъл да се върне и да е сигурен, че Лора няма да е тук? Тя беше работохолик, можеше да е тук почти във всеки час. Особено сега, когато нямаше причина да е вкъщи.