Мензис насочи Марго към един фотьойл, след което зае своето място зад бюрото. Сплете ръце и се наведе напред. "Благодаря, че дойдохте толкова бързо, Марго."
"Няма проблем."
"Виждам, че работите до късно?"
"Тази вечер трябва да сложа Музеологията в леглото."
"Разбира се." Той разпери ръце и се облегна назад към слънцето, а непокорната му бяла коса изведнъж се окичи със златен ореол. "Както може би се досещате, потърсих ви тук, защото получих отговор от попечителския съвет във връзка с маските на Тано".
Марго се нагласи във фотьойла, опита се да изглежда уверена и напориста.
Той издаде дълга въздишка. "Няма да обикалям около храстите. Ние загубихме. Бордът на директорите гласува маските да останат."
Марго усети как се сковава. "Не мога да ти кажа колко съжалявам, че чух това."
"На мен също ми е жал. Господ знае, че дадох най-доброто от себе си. Колопи не беше несимпатичен, но въпросът удари на камък пред попечителите. Повечето от тях са адвокати и банкери, които имат толкова познания по антропология, колкото аз имам за записите на заповед или валутните фючърси. За съжаление, светът е такъв, че те могат да си позволят да ни казват какво да правим, а не обратното. Честно казано, не намирам резултата за никак изненадващ."
Марго видя, че обикновено уравновесеният куратор е изнервен. Беше се надявала, че въпреки всички индикации за обратното, попечителите ще постъпят правилно. Това ѝ се струваше толкова очевидно. Но от друга страна, то не беше очевидно дори за другите членове на нейния отдел, така че как можеше да очаква група юристи от Уолстрийт да го разберат?
Мензис се облегна на масата и я изгледа втренчено. "Това ви поставя на горещия стол повече, отколкото преди."
"Разбирам това."
"Ще има голям натиск върху вас да не публикувате тази редакционна статия. Ще кажат, че решението е взето, то е свършено - защо да създаваме проблеми?"
"Така или иначе ще я публикувам."
"Точно това си мислех, че ще кажете. Марго, искам да знаеш, че съм зад теб на сто процента. Но трябва да бъдеш реалист и да очакваш някакви последствия".
"Готова съм. Музеологията е независим глас в музейното дело вече повече от век и аз не смятам да се огъвам - не и с първия си брой."
Мензис се усмихна. "Възхищавам се на духа ви. Но има и друго усложнение, което трябва да споделя с вас."
"И какво е то?"
"Танос планират протестен керван, който ще пристигне в музея в нощта на откриването. Целта е не само да привлекат вниманието към исканията си, но и уж да "призоват обратно изгубените души на маските" или нещо в този дух. Те ще организират целодневна религиозна церемония и танци на Museum Drive, точно пред музея. Попечителите получиха известие по-рано днес."
Марго се намръщи. "Пресата ще го погълне."
"Наистина."
"Администрацията ще бъде смутена."
"Несъмнено."
"Откриването ще бъде пълен хаос."
"Без съмнение."
"Боже, каква бъркотия."
"Точно моите чувства."
Последва дълга пауза. Накрая Мензис заговори. "Правиш това, което трябва да направиш. Академичната свобода е изключително важен въпрос в тези тежки времена. Мога ли да дам един съвет?"
"Моля."
"Не говорете с пресата - изобщо. Когато ви се обадят, учтиво ги насочете към редакционната статия, която сте написали, и им кажете, че това е всичко, което имате да кажете по въпроса. Музеят не може да ви уволни заради редакционната статия, но можете да се обзаложите, че ще потърсят друга причина. Лежете на спокойствие, дръжте устата си затворена и не им я давайте."
Марго се изправи. "Д-р Мензис, благодаря ви повече, отколкото мога да кажа."
Мъжът изглади непокорната си грива и също се изправи, като хвана ръката на Марго. "Вие сте смела жена", каза той с усмивка на възхищение.
ДВАДЕСЕТ И СЕДМА