"Ще се почувстваш по-добре, когато се върнеш в стаята си, Едуард - каза директорът и се настани на стола си, а спокойствието му се възвърна. "Скоро ще говорим отново. Моля те, не се обезкуражавай; често е трудно да се премине към нова ситуация. Искам да знаеш, че ние сме тук, за да ти помогнем."
"Не!" Смитбек извика. "Това е нелепо! Това е пародия! Не можете да ми правите това..."
Протестирайки, Смитбак беше внимателно, но твърдо изведен от кабинета.
ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТ
докато Марго приготвяше вечерята в кухнята, Нора се зае за момент да огледа неочаквано големия и елегантен апартамент на жената. До едната стена стоеше пиано, на чиято стойка бяха подредени мелодии от бродуейски шоу програми; до него висяха няколко зоологически гравюри на странни животни от XIX век. Рафтовете до едната стена бяха пълни с книги, а на другия рафт имаше множество интересни предмети: римски монети, египетска стъклена бутилка за парфюм, малка колекция от птичи яйца, върхове на стрели, индианско гърне, парче изтръпнало дърво, вкаменен рак, миди, няколко черепа на птици, минерални образци и самородно злато - миниатюрен кабинет с любопитни предмети. На далечната стена висеше нещо, което Нора разпозна като изключително фин навахо килим "Очила".
Нора си помисли, че това говори нещо за Марго - че тя е по-интересен човек, отколкото изглеждаше на пръв поглед. И имаше много повече пари, отколкото Нора беше очаквала. Това не беше евтин апартамент, при това в кооперация.
Гласът на Марго отекна от кухнята. "Съжалявам, че те изоставих, Нора. Ще дойда след малко."
"Не мога ли да помогна?"
"В никакъв случай, ти се успокой. Червено или бяло?"
"Ще пия каквото пиеш ти."
"Тогава бяло. Ще ядем риба."
Нора вече се наслаждаваше на миризмата на сьомга, поширана в деликатен придворен бульон, която се носеше от кухнята. Миг по-късно Марго влезе, носейки чиния с красиво парче риба, гарнирано с копър и резенчета лимон. Тя го постави, върна се в кухнята и се върна с бутилка хладно вино. Тя напълни чашата на Нора, а след това и своята, след което седна.
"Това е чудесна вечеря", каза Нора, впечатлена не само от готвенето, но и от труда, който Марго си беше направила.
"Просто си помислих, че след като Бил е в командировка, а шоуто предстои, може би имаш нужда от почивка."
"Искам, но не очаквах нещо чак толкова хубаво."
"Обичам да готвя, но рядко имам възможност - точно както никога не ми остава време да се срещам с момчета." Тя седна с крива усмивка, като с бърз жест отметна късата си кафява коса от лицето си. "И как върви шоуто?"
"Това е първата вечер от една седмица насам, в която се измъкнах оттам преди полунощ."
"Уф."
"Намираме се на косъм от края. Не виждам как ще се справят, но всички, които са минали през това преди, се кълнат, че накрая винаги се справят."
"Знам как става това. И без това тази вечер трябва да се върна в музея."
"Наистина?"
Марго кимна. "За да сложа следващия брой на "Музеология" в леглото."
"Боже мой, Марго. Тогава не бива да си губиш времето да ми приготвяш вечеря".
"Шегуваш ли се? Трябваше да се измъкна от тази прашна стара купчина, дори и само за няколко часа. Повярвай ми, това е удоволствие и за мен." Тя отряза парче сьомга и сервира на Нора, а след това сервира и на себе си, като добави няколко копия перфектно приготвени аспержи и малко див ориз.
Нора я наблюдаваше как подрежда храната и се чудеше как е могла да сгреши толкова много за един човек. Вярно е, че при първите им срещи Марго се беше държала доста силно, крехко и отбранително, но извън музея тя изглеждаше друг човек, с голяма сила на духа, която изненада Нора. Марго усилено се опитваше да компенсира неприятния си коментар на срещата на персонала, като освен щедрото извинение, което вече беше поднесла, покани Нора на домашно приготвена вечеря.
"Между другото, исках само да знаеш, че продължавам с тази редакция. Може да е изгубена кауза, но просто чувствам, че трябва да го направя".
Нора изпита чувство на възхищение. Дори и с подкрепата на Мензис, това беше смел ход. Самата тя се беше изправяла срещу администрацията на музея, а това не беше никак лесно - някои от тях можеха да бъдат изключително отмъстителни.
"Това е ужасно смело от ваша страна."
"Е, не знам дали е смелост. Това е чиста глупост, наистина, казах, че ще го направя, а сега чувствам, че трябва да го направя, въпреки че попечителите вече се произнесоха срещу мен."