"Нямам нищо против да го направя."
Марго сложи още едно парче сьомга в чинията си и си взе още малко за себе си. "Предполагам, че не си чувала за прехода на Тано", каза тя, вперила очи в чинията си.
Нора вдигна рязко поглед. "Не. Нищо."
"Музеят се опитва да го държи в тайна, надявайки се, че няма да се разчуе. Но мисля, че след като ти си един от кураторите на изложбата, би трябвало да знаеш за него. Тановете са започнали нещо като протестен керван от Ню Мексико до Ню Йорк, за да поискат връщането на тези маски. Те планират да се разположат пред музея в нощта на откриването, да изпълняват танци, да пеят песни и да раздават листовки."
"О, не", въздъхна Нора.
"Успях да говоря с лидера на групата, религиозен старейшина. Той беше много приятен човек, но също така беше изключително категоричен за това какво правят и защо. Вярват, че във всяка маска има дух, и Танос искат да ги успокоят - да им дадат да разберат, че не са забравени."
"Но в нощта на откриването? Това ще бъде катастрофа."
"Те са искрени", каза Марго нежно.
Нора я погледна, а репликата вече беше на устните ѝ. След това омекна. "Предполагам, че си права."
"Наистина се опитах да ги разубедя. Както и да е, споменавам това само защото реших, че може би ще оцениш предупреждението".
"Благодаря." Нора се замисли за момент. "На Аштън ще му прилошее."
"Как можеш да издържиш да работиш с този човек? Какъв тъпак."
Нора избухна в смях, учудена от прямотата на Марго. Това, разбира се, беше истина. "Трябва да го видиш тези дни, как тича из изложбата, крещи на всички, размахва ръце, а кичурите на предмишниците му се люшкат напред-назад."
"Спри! Не искам да си го представям."
"А после идва Мензис и с тиха дума тук и кимване там за пет минути постига повече, отколкото Аштън за цяла сутрин."
"Ето това е урок по управление." Марго посочи чашата на Нора. "Още една?"
"Моля."
Тя напълни чашите и на двамата, после вдигна своята. "Жалко, че мекушавият подход на Мензис все още не работи за нас, жените. Така че за теб и за мен, Нора, да надигаме задници в тази вкаменена купчина."
Нора се засмя. "Ще пия за това."
И те стиснаха чаши.
ТРИДЕСЕТ
Беше точно два часа сутринта, когато Смитбек отвори вратата на стаята си. Затаил дъх, той погледна навън през тесния процеп. Коридорът на третия етаж беше безлюден и тъмен. Отвори вратата още повече и се осмели да погледне в другата посока.
Също безлюден.
Смитбек отново затвори вратата и се облегна на нея. Сърцето му заби в гърдите и си каза, че това е, защото е чакал толкова дълго този момент. Беше лежал в леглото с часове, преструвайки се на заспал, като през цялото време довършваше плана си. По-рано вечерта от време на време навън се чуваха тихи стъпки; около единайсет една медицинска сестра го погледна и като го видя неподвижен в леглото, го остави да спи. От полунощ насам зад вратата не се чуваше никакъв звук.
Смитбек отново хвана дръжката на вратата. Беше време да осъществи плана си.
След избухването си с директора Смитбек беше извикан на вечеря същата вечер, както обикновено. Посочиха му място и му дадоха меню, сякаш нищо не се беше случило - изглежда, че изблиците на заблуда бяха нещо обичайно в "Ривър Оукс". След вечерята той се бе отдал на задължителната си едночасова работа в кухнята, като връщаше бързо развалящи се продукти в хладилниците на разнебитения кухненски комплекс на първия етаж на имението.
Именно по време на дежурството Смитбек успя да открадне ключа за мазето.
Въпреки че беше работил само две смени, Смитбек вече имаше доста добра представа за работата на кухнята. Доставките идваха през товарна рампа в задната част на имението, а след това се вкарваха през мазето в кухнята. Сигурността в "Ривър Оукс" беше шега: половината кухненски персонал изглежда имаше ключове за мазето, от главния готвач до миячите на съдове, и вратата винаги се отключваше, отваряше и заключваше отново през работно време. Когато помощник-готвачът слязъл да вземе някакво оборудване, Смитбек се възползвал от шанса си и - когато никой не гледал - взел ключа, който бил оставен в ключалката. Главният готвач се е върнал нагоре, похърквайки под тежестта на вертикален бройлер, а ключът е бил напълно забравен.