— Като пирати? — Беше почти изкусително. „Оставям вълците да се върнат в мрачните си гори и си връщам откритото море.“
— Като търговци — настоя той. — Ще отплаваме на изток като Вранското око, но ще се върнем с коприни и подправки вместо с драконов рог. Едно пътуване до Нефритеното море и ще сме богати като богове. Можем да си имаме имение в Староград или в някой от Свободните градове.
— Ти, аз и Карл? — Видя как трепна при споменаването на Карл. — На момичето на Хаген може да му хареса да отплава към Нефритеното море с теб. Аз все пак съм дъщеря на кракена. Мястото ми е…
— Къде? Не можеш да се върнеш на островите. Освен ако не си решила да се покориш на лорд съпруга си.
Аша се опита да си представи как ляга с Ерик Железаря, смазана под огромното му туловище, как търпи ласките му. „По-добре той, отколкото Червения гребец или Лукас Код Лявата ръка.“ Трошача на наковални бе някогашен гръмогласен великан, страховито силен, пламенно верен и напълно безстрашен. „Може пък да не е толкова лошо. Може да умре още първия път, когато се опита да изпълни съпружеския си дълг.“ Това щеше да я направи вдовица на Ерик, вместо жена на Ерик, което можеше да е по-добре или доста по-зле, зависеше от внуците му. „И от чичо ми. В крайна сметка всички ветрове ме връщат към Юрон.“
— Имам заложници, на Харлоу — напомни му тя. — А и все още го има нос Морски дракон… щом не мога да имам кралството на баща ми, защо да не си направя свое? — Нос Морски дракон не винаги беше бил толкова слабо заселен като сега. Сред хълмовете и блатата му все още можеше да се намерят стари руини, останки от древни укрепления на Първите хора. По високите места имаше кръгове язови дървета, оставени от горските чеда.
— Вкопчила си се в нос Морски дракон като удавник в парче греда. Какво има Морски дракон, което някой би могъл да иска? Няма никакви мини, никакво злато, нито сребро, нито дори калай или желязо. Земята е твърде влажна за жито или друго зърно.
„Не мисля да садя зърно.“
— Какво има там ли? Ще ти кажа. Два дълги бряга, сто скрити заливчета, видри в езерата, сьомга в реките, миди по брега, колонии тюлени по скалите, високи борове за строеж на кораби.
— Кой ще строи тези кораби, моя кралице? Къде ще намериш поданици за кралството си, стига северняците да те оставят да си го имаш? Или смяташ да управляваш кралство на тюлени и видри?
Тя се засмя тъжно.
— Видрите може да са по-лесни за управляване от хората, признавам. А тюлените са по-умни. Не, може и да си прав. Най-добрият ми ход може би все пак е да се върна на Пайк. На Харлоу все пак има хора, които ще се зарадват на връщането ми. На Пайк също. А Юрон не спечели никакви приятели на Блектайд, когато уби лорд Белор. Бих могла да намеря чичо ми Ерон, да вдигне островите.
Никой не беше виждал Мокра коса след кралския събор, но Удавените му мъже твърдяха, че се крие на Голям Уик и скоро щял да излезе и да порази с гнева на Удавения бог Вранското око и слугите му.
— Трошача на наковални също търси Мокра коса. Преследва Удавените. Слепия Берон Блектайд са го пленили и са го подложили на разпит. Дори старият Сив гларус е в окови. Как ще намериш жреца, щом всички хора на Юрон не могат?
— Той е от моята кръв. Брат на баща ми. — Беше неубедителен отговор и Аша го знаеше.
— Знаеш ли какво мисля?
— Скоро ще науча, подозирам.
— Мисля, че Мокра коса е мъртъв. Мисля, че самият Вранско око му е прерязал гърлото. Търсенето на Железаря е само за да ни накарат да повярваме, че жрецът се е спасил. Юрон се бои да не го сметнат за родоубиец.
— Гледай чичо ми никога да не чуе, че казваш това. Кажеш ли на Вранско око, че го е страх от родоубийство, ще убие някой от собствените си синове просто за да докаже, че грешиш. — Аша вече беше почти изтрезняла. Тристифер Ботли й въздействаше така.
— Дори да намериш чичо си Мокра коса, двамата ще се провалите. Вие участвахте в кралския събор, тъй че не можете да кажете, че е свикан незаконно, както Торгон. Обвързани сте с решението му според всички закони на богове и хора. Вие…
Аша се намръщи.
— Чакай. Торгон ли? Кой Торгон?
— Торгон Закъснелия.
— Той е бил крал през Века на героите. — Толкова си спомняше за него, но почти нищо друго. — Какво искаш да кажеш?
— Торгон Сивото желязо бил най-големият син на краля. Но кралят бил стар, а Торгон не го свъртало на едно място и се случило тъй, че когато баща му умрял, той правел набези по Мандър от укреплението си на Сивия щит. Братята му не го известили, а набързо свикали кралски събор, като мислели, че ще изберат някой от тях да носи короната от плавей. Но капитаните и кралете избрали да управлява Урагон Гудбрадър. Първото, което направил новият крал, било да заповяда всички синове на стария крал да бъдат убити, и ги убили. След това хората го нарекли Бадбрадър5, макар всъщност да не бил техен брат. Управлявал близо две години.