— Какво направи? О, устната ти кърви. — Измъкна от ръкава си кърпа и я попи. — Какво му каза?
— Няколко истини, които сир Бизоар7 не държи да чуе.
— Не трябва да му се подиграваш. Ти нищо ли не знаеш? Не може да говориш така на голям човек. Може да те наранят. Сир Джора можеше да те хвърли в морето. Моряците щяха да се смеят, като видят как се давиш. Трябва да внимаваш с големите хора. Бъди весел и игрив с тях, карай ги да се усмихват, разсмивай ги, така казваше татко ми винаги. Твоят не ти ли е казвал как да се държиш с големи хора?
— Татко ми ги наричаше простолюдие — каза Тирион. — И не беше от тия, които би нарекла весел човек. — Отпи отново от разредения ром, изплакна устата си и го изплю. — Все пак те разбирам. Имам много да уча какво е да си джудже. Може би ще си така добра да ме понаучиш покрай мушканията и язденето на прасе.
— Ще те науча. С радост. Но… какви бяха тези истини? Защо сир Джора ти е ударил толкова силно?
— Ами, заради любов. Същото, заради което сготвих на яхния онзи певец. — Помисли за Шае и погледа в очите й, докато стягаше веригата около гърлото й и я извиваше в юмрука си. Верига от златни ръце. „Че златните ръце са винаги студени, но, ах, как топлят женските ръце.“ — Девица ли си, Пени?
Тя се изчерви.
— Да. Разбира се. Кой би ме…
— Остани си така. Любовта е лудост, а страстта е отрова. Запази си девствеността. По-щастлива ще си така и едва ли ще се озовеш в някой мръсен бардак на Ройн с курва, която прилича малко на изгубената ти любов. — „Или да я гониш през половината свят, надявайки се да откриеш къде отиват курвите.“ — Сир Джора мечтае да спаси драконовата си кралица и да се радва на благодарността й, но аз знам едно-друго за благодарността на кралете и по-скоро бих предпочел да имах дворец във Валирия. — Изведнъж млъкна. — Усети ли го? Корабът се раздвижи.
— Да. — Лицето на Пени светна от радост — Движим се отново. Вятърът… — Втурна се към вратата. — Искам да видя. Хайде, ще те изпреваря до горе. — Изхвърча навън.
„Млада е“, напомни си Тирион, когато Пени затича по стръмните стъпала толкова бързо, колкото позволяваха късите й крачета. „Почти дете.“ Все пак го погъделичка да види възбудата й. Последва я горе.
Платното се бе съживило, издуваше се, отпускаше се, после отново се издуваше, червените ивици по него се гърчеха като змии. По палубите тичаха моряци и теглеха въжета, помощник-капитаните ревяха заповеди на езика на Стар Волантис. Гребците в лодките бяха отпуснали въжетата и гребяха здраво назад към кога. Вятърът духаше от запад, вихреше се и се усилваше, дърпаше въжета и наметала като немирно дете. „Селесори Коран“ се движеше.
„Може пък все пак да стигнем до Мийрийн“, помисли Тирион.
Но когато се изкатери по стълбата и погледна над кърмата, усмивката му увехна. „Синьо небе и синьо море тук, но на запад… Никога не съм виждал небе с такъв цвят.“
— Лошо — каза на Пени и посочи.
— Защо да е лошо? — попита тя.
— Защото няма начин такова небе да е добро.
Мокоро и двама от огнените му пръсти също излязоха на мостика, макар да беше едва обед, а червеният жрец и хората му обикновено да не се появяваха преди свечеряване.
— Виждаш го, Хюгор Хълма — каза жрецът. — Божия гняв. Господарят на Светлината не търпи подигравки.
Лошо предчувствие обзе Тирион.
— Вдовицата каза, че този кораб изобщо няма да стигне до целта си. Разбрах го в смисъл, че щом се измъкнем от триарсите в открито море, капитанът ще промени курса за Мийрийн. Или че може би ти ще плениш кораба с Огнената си ръка и ще ни отведеш при Денерис. Но не това е видял висшият ви жрец, нали?
— Не. — Дълбокият глас на Мокоро прокънтя като погребална камбана. — Той видя това. — Червеният жрец вдигна жезъла си и кимна на запад.
Пени ги гледаше объркано.
— Не разбирам. Какво означава това?
— Означава, че е най-добре да слизаме долу. Сир Джора ме изгони от каютата ни. Бих ли могъл да се скрия в твоята, когато дойде моментът?
— Да — каза тя. — Ще си… о…
През следващите близо три часа бягаха пред вятъра, а бурята се усилваше. Небето на запад стана зелено, после сиво, след това черно. Стена от тъмни облаци надвисна зад тях, кипнала като котле с мляко, забравено на огъня. Тирион и Пени гледаха от предния мостик, свити до дървената статуя и хванати за ръце, далече от пътя на капитана и моряците.
7
Bezoar — камък, образуван в стомаха, за който се вярва, че има магически целебни свойства. — Б.пр.