— Не умирай — тихо каза тя. — Ако твоят бог е истински, трябва да осъзнае, че имам нужда от огромна помощ.
Кайла внимателно се спусна на улицата, пазеща товара си. И през цялото време се стараеше да не мисли за мъченията, които очакваха Арон в храма на тъмния бог.
Трен Фелхорн бе един от малцината непосветени, които знаеха къде се намира светилището на Карак. Когато се озоваха близо, той взе Арон на ръце и отпрати останалите си хора. Денят, който настъпваше, и последващата нощ, щяха да се превърнат в най-значимата част на войната, продължаваща вече пет години. Хората му се нуждаеха от почивка. А вместо това той ги напрягаше извънредно. И всичко това заради сина му. Заради Ашур.
— Съзирам същината ти — каза Трен, застанал пред масивните порти на обширно и пусто имение. Образът трепна. Портата се отмести сама. Фелхорн прекрачи отвъд. Застланата с обсидиан пътека отвеждаше до огромна черна постройка, подпирана с огромни колони. Над входа й висеше лъвски череп, по чиито зъби блестеше кръв.
Двойните врати се разтвориха и напред пристъпи младеж, пристегнал косата си в дълга опашка.
— Ще те помоля да останеш отвън. Пристигането ти вече е известно на Пеларак.
Без да изчака отговор, свещеникът затвори вратата. Трен опря Ароновото тяло върху една от колоните и зачака. Бяха изминали години от последния случай, в който той се бе обръщал с молба към някого. Определено бе забравил това усещане. Той нямаше намерение да се прекланя пред жреците. Не можеше да отправя молби като обикновен простолюден. Може би можеше да им предложи някаква размяна.
Вратата отново се отвори. Верни на придобития инстинкт, ръцете на Трен веднага се отправиха към оръжията.
— Странна е нощта, довела ми такъв посетител — рече Пеларак и пристъпи отвън. За момент погледът му се спря върху момчето, но реакция не последва. — Защото ти си самият Трен Фелхорн, първомайстор на Паяковата гилдия, кукловод на крадците. На какво дължа тази чест?
— Искам синът ми да бъде излекуван — отвърна Трен.
— В целителните изкуства ние не притежаваме умението на съперниците си. Но се съмнявам, че те биха ти помогнали. Чух, че след като ти си убил един от свещениците им, те свалили върховния си жрец.
Фелхорн се навъси. Това беше изключително жалко. В продължение на много месеци той внимателно бе обработвал Калвин — бе го засипвал с всевъзможни подкупи, за да открие слабостта му. След като бе установил слабостта му към кремиона, работата бе тръгнала значително по-лесно. Защо всички тези проблеми изникваха непосредствено преди събирането на Трифектата?
— Не говоря за лечението, което загатваш. — Фелхорн насочи разговора към предишната тема. — Синът ми си е втълпил наивни небивалици, които искам да бъдат отстранени.
Пеларак се почеса по брадичката.
— Подвел се е по изкусителните хлипове на Ашур?
Трен кимна.
— Това ще изисква време — каза Пеларак. — И най-вероятно ще докара гибелта ми. Мейнард Гемкрофт заплаши да ни унищожи, ако не го подкрепим срещу теб, Трен. Кажи ми, какво би сторил ти на мое място?
— Бих смазал онези, които ме заплашват — каза Трен. — Никога не допускай някой да държи меч над врата ти.
— Думи, които не бихме могли да изпълним. Присъствието на Ашур тук е прекалено всадено. Мейнард би могъл да насъска тълпите срещу нас. Кръв ще залее улиците. Нищо от незначителната ти война с Трифектата не би могло да се сравни с клането, което сме способни да причиним ние. Но това би означавало край на тукашните ни дела, което от своя страна би ме натъжило. Така че почти не разполагам с избор.
Трен изтегли мечовете си.
— На твое място бих внимавал — рече Фелхорн. Пеларак се засмя.
— Прибери си оръжията. Дори и умение като твоето не би могло да се сравнява с могъществото ми. След пророка на Карак, аз съм най-верният му служител. Ако желаех смъртта ти, бих могъл да я причиня с едничка мисъл.
Трен отпусна ръце, но не прибра остриетата.
— Какви са вариантите, с които разполагаш?
— Бих могъл да ти откажа и да те превърна в потенциален враг. С тази си постъпка бих останал марионетка на Трифектата. Но дори и този вариант не е достъпен за мен. Дъщерята на Мейнард Гемкрофт е изчезнала. Тя трябваше да ни бъде предоставена, а не беше. Дори само заради това Мейнард ще ни унищожи.