— Нурута — просъска тя. Лилав огън припламна между ръцете й. За момент извисил се високо, пламъкът се сви до големината на човешки череп. — Стой близо до огъня. Топлината му е слаба, но е достатъчна, за да ти помогне.
След това Зуса се обърна към реката. Алиса проследи погледа й. Самата тя не видя нищо, но пък очите й не можеха да се сравняват с тези на безликата.
— Паладинът приближава — каза тя. — Все още се намира на около половин миля. Ще имаме време да се сгреем.
Двете се свиха пред огъня. Топлината му прогонваше влагата от дрехите им.
— Карак ме изостави — изрече Зуса сред пропукването на огъня. — Душата ми вече е обречена на Бездната. Какво значение има още един нарушен закон?
Пред погледа на Алиса тя свали влажните ивици от главата си. Очите й бяха зелени, устните бледи и чувствени. Лицето й приличаше на каменните образи, възславящи богини. Кичури от черната й коса бяха прилепнали към лицето. Тя ги приглади назад и ги пристегна с една от ивиците плат.
— Ако Карак е склонен да крие такава красота, значи е глупав и ревнив бог — каза Алиса и погледна към реката. — Ще успееш ли да убиеш паладина?
— Ще видим — отвърна безликата.
Ивиците, обгърнали тялото й, все още не бяха изсъхнали. С едно дълго движение тя ги свали и ги захвърли край огъня да се сушат. Останала гола като горска нимфа, Зуса целуна кинжала си и се приближи към реката. Алиса възнамеряваше да последва примера й, но реши да изчака. Ако Зуса умреше, нейната гибел също щеше да последва. Тя нямаше намерение да умира гола.
— Решителен си, служителю на Карак — изкрещя към отсрещния бряг Зуса. Обърнала гръб към огъня, за да пригоди очите си, Алиса също можа да различи мъжа, застанал отвъд. Бронята му изглеждаше по-тъмна от нощта. Когато изтегли меча си, тъмен огън започна да танцува върху острието.
— Името ми е Етрик, а вярата ми е пламенна — изкрещя в отговор паладинът. — А ти си захвърлила одеянията на срама си, нарушавайки повелята на нашия бог. Нима ще се изправиш срещу мен гола? Надяваш се, че ще отвлечеш вниманието ми за достатъчно дълго?
— Ще хвърля трупа ти в реката — извика Зуса. — Рибите ще изядат очите ти, а вътрешностите ти ще нахранят водните червеи. Още ли желаеш да прекосиш?
Етрик се изсмя.
— Моите желания са без значение. Карак е повелил смъртта ти и връщането на Алиса Гемкрофт. Ще прекося, ще изпепеля главата ти и ще оставя тялото да нахрани вълците.
Той пристъпи във водата. Зуса леко присви крака, издигнала кинжал пред лицето си. Тя приличаше на някакво странно диво създание, опасно, спокойно и непредсказуемо. Алиса се премести по-близо до огъня. За пръв път в живота си изпитваше желание да се моли. Каквато и съдба да я очакваше, младата жена знаеше със сигурност, че не иска паладинът да участва в нея. Но към кого можеше да отправи молитва за смърт, ако не към Карак? А той нямаше да приеме молитви, насочени срещу собствените си поклонници.
— Направиш ли още една стъпка, ще те убия — каза Зуса. — Във водата ще намериш смъртта си, паладине.
Етрик нагази по-навътре. В началото реката стигаше до кръста му, сетне се издигна до гърдите. Воинът държеше меча си високо над главата. Тъмният пламък поглъщаше светлината на звездите. Изглеждаше, че някаква празнота си проправя път едновременно с него.
Зуса остана неподвижна. Единствено устните й се движеха в недоловим шепот. Сенките около нея наедряха и се обвиха около тялото й.
Защити я, молеше се Алиса, макар да не знаеше кому. Тя може да не го заслужава, аз също, но те моля да я защитиш.
Когато Етрик се озова в средата на реката, Зуса скочи. Изглеждаше, че се е отърсила от огромна тежест, защото се извиси високо във въздуха. Наметало от сянка се раздипляше след нея, макар че тялото й оставаше голо. За момент жената застина във въздуха, понесена от криле. В следващия миг тя полетя надолу с устрема на хищна птица. Етрик раздвижи меча си, но дълбоката вода забавяше движенията му.
Сблъсъкът бе страховит. Алиса потръпна сред врязването на сенки. Остър метален екот се вряза в ушите й. Водата избухна като разтърсена. Когато реката отново се успокои, от противниците нямаше и следа.
Сърцето й се сви. Тя се подготви да побегне. Смъртта от измръзване бе за предпочитане от съдбата, която я очакваше с тъмния паладин.