— Стражи, стражи! — крещеше Гарт. — Нови глави за пукане!
Зенке прелетя през трапезария и след един завой се озова край главния вход. Над стотина крадци се бяха подредили край прозорците, които гледаха към двора. Гарт се извисяваше сред тях, оживен от нетърпение.
— Какво става тук? — извика Зенке.
— Войници! — кресна Гарт и извърна туловището си. — И то кралски войници! Започнаха да заобикалят мястото. Наброих поне пет стотака. Много глави за трошене, момчета!
Гарт бе изключително ентусиазиран, но лицето на Зенке пребледня. Войниците пристигаха прекалено рано. Трен още го нямаше. Защо бяха прибързали? Защо Джерънд не бе изчакал сигнала му?
— Трябва да ги забавим — рече Зенке. — Постарайте се да не ги пускате вътре.
— Те имат брони — възрази един от крадците. — Щитове, шлемове, мечове… А ние имаме кинжали и кожени дрехи. Какво очакваш да сторим срещу тях?
— Очаквам да ги убивате — кресна Зенке, започнал да възвръща решителността си. — Или си мислите, че те ще ви оставят да живеете, ако изтичате навън с вдигнати ръце и подвити опашки?
Гарт придърпа Зенке встрани.
— Сред нас има предател — тихо каза той. — Как иначе войниците ще изникнат толкова бързо? Кой може да е?
— Нямам представа — излъга Зенке. — Трябва да удържим. Когато домът пламне, ще успеем да избягаме в суматохата.
— Или ще се опечем като хлебарки.
За момент двамата се гледаха в очите.
— Не виждам друг начин — рече Зенке.
— Тогава ще се бием — изръмжа Сянката. — И ще се надяваме, че Трен ще пристигне с достатъчно хора, за да ни помогне.
— Нападат — изкрещяха няколко гласа. Войниците бяха започнали да се вливат в двора. Подобно на метални мравки, те отново заобиколиха дома, само че зад оградата. Повечето бяха въоръжени с дълги мечове и щитове, но имаше и такива, които стискаха алебарди, копия и бойни чукове. Четирима носеха дебел ствол с подсилен връх и метални дръжки. Те насочиха преносимия си таран към вратата. Десетина от другарите им ги придружаваха.
— Задръжте вратата — каза Зенке и отстъпи назад. — Аз ще пазя задната част.
— Побързай — рече Гарт. — И се моли Норис да не се е подплашил.
Почти веднага след това войниците с чукове атакуваха прозорците на долния етаж. Гвардейците започнаха да скачат вътре — крадците не бяха достатъчно, за да завардят всички прозорци. Зенке изтегли меча си и посече първия, приближил се до него. Втори войник се опита да използва щита си, но крадецът се оттласна от стената и заби меча си над щита, в рамото. Цялото имение екна от разпалващото се сражение.
Когато достигна стаята, вратата й зееше отворена. Хаерн беше изчезнал.
Глава тридесет и четвърта
При първия звън на стъкло Хаерн веднага отключи, за да провери какво става. Войници в тежки брони стояха пред прозорците и размахваха чукове, които с лекота трошаха подсиленото стъкло. Проблясващи късчета засипваха килимите. Гвардейците започнаха да нахлуват в къщата.
Облекчението му бе примесено с тревога. Облекчение — защото намесата на краля определено щеше да попречи на Трен да изпълни плана си. Тревога — защото войниците щяха да видят в негово лице поредния млад член на гилдиите.
Но няма да ме убият толкова лесно, помисли си той с кисела усмивка. Стиснал кинжали, той се обърна надясно и се затича. Ако имаше надежда за бягство, то тя щеше да се крие някъде в задната част на къщата. С малко късмет щеше да се измъкне през някой изоставен прозорец, точно както бе сторил при бягството от къщата на Робърт.
Хаерн бе прекалено бърз за първата вълна нахлули войници, но вратата в края на коридора го отведе в оръжейна. Насреща му се приближаваха трима войници, повдигнали щитове. Юношата отскочи встрани и замахна към глезена на най-близкия стражник. Острието на кинжала отскочи от бронята. След претъркулването си Хаерн скочи право сред тримата. Те се извъртяха, за да го нападнат, само че огромните щитове затрудняваха движенията им. Момчето се извиваше като танцьор. Кинжалите му потъваха в сгъвките на метала.
Той рязко се оттласна от един щит и се блъсна в нагръдника на друг войник. Двамата полетяха към земята. По време на падането кинжалът на Хаерн проблесна и се вряза във врата на поваления, сетне още веднъж и още веднъж. Бликналата кръв оплиска маската му.