В съня си той бе отново млад. Дарла стоеше край него, обвила тънките си ръце около тялото му. Робърт отпусна лице до шията й, както някога, и вдъхна дълбоко. Вместо очаквания розов аромат, ноздрите му доловиха миризмата на кръв. Нещо го удари по лицето, той отвори очи.
Дарла изчезна. И ръцете изчезнаха. Той стоеше на колене, изцапан със засъхнала кръв и мръсотия. Пред него, с непроницаемо изражение, стоеше Трен Фелхорн.
— Добре дошъл в дома ми — каза Трен. Леденият тон отне приветствието. — Смятам, че ще го намериш за по-удобен от последното си убежище.
— Свикнал съм да се оправям с каквото има — отвърна Робърт. Страшно му се искаше отново да се върне в съня си. Искаше Дарла, а не безмилостен разпит. Ако затвореше очи, може би отново щеше да я намери, сияеща, също както в затвора…
Нов удар го разбуди. Гигантът се извисяваше над него. Прясна кръв багреше кокалчетата му. Робърт се изкикоти. В сравнение с болката в раменете, ударът по лицето не представляваше нищо.
— Зная, че си уморен — каза Трен и заобиколи масата. Опрял ръка върху крака си, той коленичи пред Робърт. — И изпитваш болка. Не искам да прибавям още към някое от тези усещания, старче, но съм готов да го направя. Кажи ми, каква бе твоята роля в замисъла?
— Моята роля? Моята роля бе да вися от тавана. Това ли имаш предвид?
Трен присви очи, но не го удари.
— Кралят се осмели да прекрачи граница, която не трябваше да прекрачва — тихо каза той. — Ти беше ли замесен в отвличането на сина ми?
— Отвличане? Значи не е успял да избяга? — Робърт въздъхна. — Съжалявам, Трен, опитах, но той беше още момче, може би обучено, но все пак… Знаеш ли дали е жив?
Трен Фелхорн поклати глава.
— Както сам обичаш да казваш, Робърт, не задавай въпроси, чиито отговори са ти известни.
Старецът потри брадичка. Изтерзаният му ум работеше необичайно бавно.
— Значи е умрял — реши той. — Ако бе оцелял, нямаше да си губиш от времето да ме спасяваш, нито щеше да се чудиш за ролята, която съм изиграл. Когато войниците дойдоха, аз му помогнах да избяга през един прозорец. Но явно са заобиколили дома ми изцяло. Аз нямам вина за смъртта му, Трен, но познавам репутацията ти. Щом синът ти е мъртъв, значи и с мен е свършено. Моля те само да не ме караш да чакам дълго. Аз съм стар човек и съм чакал достатъчно. Крайно време ми е да достигна мистерията на отвъдното.
Трен се изправи и изтегли един от мечовете си. Робърт потръпна от съсъка на метала. Тримата, които го бяха спасили, се отдръпнаха, предоставяйки делото изцяло на своя първомайстор.
— Закълни се — каза Трен и допря острието до шията на стареца. — Закълни се, че нямаш нищо общо с краля. Кажи истината, старче, и пристъпи в отвъдния живот без бремето на лъжите около шията си.
Робърт изправи глава.
— Аз така или иначе ще умра. Не се страхувам от ориста, която мечът ти ще ми донесе.
В очите на Трен припламна гняв. Веждите му се смръщиха по-ниско, крайчетата на устните му се извиха надолу.
Цялата стая утихна. Въздухът се сгъсти пред неотклонността на приближаващата се смърт. Тогава вратата рязко се отвори. Гневният вик на Арон разкъса тишината.
— Той не е направил нищо лошо! — изпищя Арон. — Нищо! Не смей да го убиваш, не смей…
Едрият мъж го сграбчи за врата и го дръпна от стареца. Трен се бе извърнал и с непроменено лице наблюдаваше сина си. Мечът все още се допираше до шията на Робърт, но въпреки това последният се усмихваше.
— Виждам, че момчето е оцеляло — каза старецът. Увисналата кожа се раздвижи върху острието и породи капчица кръв. — Около чий врат тежат лъжите, Трен?
— Не се подигравай, старче — каза Фелхорн. Думите му бяха глухи и бавни, изникващи от дълбоко. — Кайла ми каза за Джерънд. Разговарял си с него непосредствено преди появата на войниците. Искам истината. Цялата истина. Ако излъжеш отново, на небесата ще им се наложи още дълго да чакат за появата ти.
Робърт погледна към Арон, който стоеше в ръцете на едрия мъж. Устната на момчето трепереше, но в очите му нямаше сълзи.
Старецът изпита необичайна гордост. Той осъзна, че това е момче, което си заслужава да бъде обучено. То бе готово да се опълчи срещу собствения си баща и да разкрие подслушването си, за да спаси живот, който смяташе за невинен.
— Така да бъде — поде Робърт. — Говоря не за да спася собствения си живот, а за да оправдая доверието на момчето. Когато ти поиска от мен да се заема с обучението му, първоначално възнамерявах да откажа, но шпионите на Джерънд научили за предложението и съобщили на краля. Било взето решение да използват тази възможност, за да научат повече за теб. За Трен Фелхорн се говори единствено с прошепнати недомлъвки на удивление. Шансът да научат повече за теб и за прикритата война, кипяща досами стените на замъка, се оказа прекалено изкусителен. Беше ми наредено да обучавам момчето и същевременно да си държа очите и ушите отворени.