Докато разпалим огъня, докато Чичо, поел дежурството от Халас, приготви закуската, докато се съберем — и настъпи утрото. Небето изцяло просветля, слънчевата светлина прогони звездите и само бледият сърп на месеца висеше над самия хоризонт. Собственикът на ферибота се върна в компанията на шест здрави хлапета и каза, че ако искаме, можем да тръгваме още сега.
— Само че, добри господа, няма да мога да ви кача всички наведнъж. Много сте, а и конете не са малко. Ще ви превозя на два пъти.
— Не е необходимо — отвърна Алистан, броейки на човека шест сребърни монети. — Виждам, че и съседът ти е тук, така че останалите ще преминат с него.
— Няма да ви се получи, милорд, простете ми за тези думи. Имаме си професионална гордост. Той няма да вземе моите клиенти, както и аз неговите. Ще трябва да изчакате на два курса, за което моля най-смирено да ми простите.
Собственикът на съседния ферибот заедно с помощниците си мрачно и недружелюбно гледаха своя конкурент.
— Щом трябва, два да са — съгласи се Алистан. — Чичо, разпредели хората за два курса.
— Лодки — измърмори Халас, хвърляйки притеснен поглед към ферибота. — Мразя лодки!
Лицето на гнома имаше цвета на нежна пролетна зеленина.
— Хайде стига, Халас — усмихна се Арнх, дрънкайки с бронята. — Виж, вълни няма, водата е спокойна, ще преплуваш и нищо няма да ти се случи.
— Щом фериботът започне да се люлее наго-оре, надо-олу, наго-оре, надо-олу, веднага ще разбереш какво има в стомаха на нашия мотичник — ухили се Делер.
— Млъкни, кратуно! — преглътна Халас, гледайки уплашено към реката. — И без теб ми се повръща!
— Тогава иди при храстите, за да не смущаваш хората, и повърни — посъветва доброто джудже.
Халас изстена и стисна дръжката на бойната си мотика.
— А защо не пееш — предложи Кли-кли на гнома. — На мен ми помага.
— Наистина ли? — в очите на гнома просветна недоверие, премесено с надежда. — А какво да пея?
— Ами пей „С чука по брадвата“. Или „Песента на лудите рудокопачи“ — Делер тупна Халас по гърба. — Хайде, на борда!
Гномът преглътна, позеленя още повече, за стотен път съобщи на всички, че мрази лодки, и прекрачи на ферибота.
— Кли-кли, хайде — кимна с глава Чичо.
— А, не! Аз ще плавам с Гарет!
— Твоя воля, тогава Фенерджията. Това е, тръгвайте, ние сме после!
— Натискайте, момчета! — извика салджията от мястото си.
Работниците завъртяха барабана, веригата задрънча и фериботът потегли към отсрещния бряг.
На сушата останахме аз, Кли-кли, Чичо, Арнх и Змиорката заедно с товарните коне. Вторият път на момчетата щеше да им е много по-леко с барабана.
Междувременно фериботът преодоля около една четвърт от пътя и внезапно утринната тишина беше нарушена от пеенето на Халас. Не завиждах на онези, които сега бяха там. От гнома ставаше певец толкова, колкото от мен — фея с крилца. Той се дереше с пълно гърло, крещеше и виеше така, че песента му сигурно се чуваше чак в Болтник. Жителите на градчето едва ли щяха да кажат благодаря на гнома за такова чудесно сутрешно събуждане.
— Разпя се — подсмихна се Арнх, мятайки ножницата с меча на гърба си. Към неизменната ризница беше добавил кожена куртка с пришити към нея метални пластинки, предпазители за под коленете, гривни и бронирани ръкавици. Арнх улови озадачения ми поглед. — Пограничното кралство е близо, в родината си трябва да съм напълно екипиран.
— Но до Пограничното кралство са две седмици път…
— И какво от това?
Х’сан’кор само може да разбере жителите на Пограничното кралство. Не им трябва месо, дай им само да слагат повече желязо по себе си. Близостта до източните гори на Заграбия — владенията на Първите — прави доста странни неща с хората.
Междувременно Халас не спираше и се дереше за двама, заплашвайки да стресира целия район.