Крясъци, глъчка, смях, песни, музика, аромат на вино, на хляб и печено месо — всичко се смесваше в празнична топка радост от живота и празника.
Джок Имарго вървеше по улицата и се усмихваше. Беше висок широкоплещест млад мъж с ясно изразена волева брадичка, палава усмивка, кафяви очи и непокорна черна коса. Излъчваше спокойствие, увереност и жизнерадост. Отвсякъде го разпознаваха, махаха му, викаха му, канеха го да се присъедини към една или друга компания, молеха го да пийне или да се завърти във вихъра на танца. Трудно беше да не го познае човек — висок, красив, с колчан стрели на бедрото и мощен двуярдов лък в ръце. Кой не знаеше Джок Имарго, любимецът на публиката, най-добрият стрелец на последните четири турнира?
— Ей, Джок, ела при нас!
— Не, при нас!
— Здравей, Джок!
— Джок, танцувай с мен! Хайде, Джок!
— Вижте, момичета, какъв красавец!
— Джок, днес е кралският турнир! Успех!
— Успех, Джок, ние вярваме в теб!
— Ей, Джок! Ела да пийнем!
— Джок!
Той се усмихваше, кимаше, махаше с ръка, отговаряйки на приветствените викове, но не спираше. Сега не го интересуваха нито бокалите пенлива бира, нито благосклонните красавици. Днес, в пет часа следобед той ще стане петкратен шампион30 по стрелба с лък, и едва след това ще има възможност да се отпусне и да отпразнува своя успех.
Сега все още беше рано — турнирът започваше следобед, а състезанието на стрелците щеше да е в самия му край, след финалните двубои на рицарите, общата схватка и боевете на мечоносците. А докато имаше време, той бързаше натам, накъдето го зовеше сърцето му.
На улица Плодна хората бяха не по-малко, отколкото в другите части на града. Няколко пъти го повикаха, потупваха го по раменете, но той учтиво отказваше поканите да се присъедини към празника. Пред голям магазин за плодове и зеленчуци Джок спря, бутна вратата и влезе. Звънчето приветливо звънна, информирайки собственика за пристигането на нов купувач. Впрочем днес беше празник и не можеше и дума да става за продажба. На централно място беше поставена маса, около която имаше компания, дегустираща бира.
— А, Джок, момчето ми! — приветливо му махна един от седящите на масата. — Колко се радвам да те видя! Влизай, не се притеснявай. Ей, я налейте бира за момчето.
— Благодаря, мастер Лотр, но не мога. Днес е турнирът, трябва да запазя ясна глава.
Собственикът на магазина се плесна по челото:
— О, бях забравих! И какво, момчето ми? Ще им покажеш ли на всички?
— Ще се постарая — отвърна Джок.
— Пусни една стрела и от мое име — Лотр му подаде праскова.
— Днес няма да ти е лесно, момко — изръмжа кръчмарят, чието заведение се намираше в съседство с магазина на мастер Лотр. — С такъв противник!
— Какви ги дрънкаш, глупако? Нима ще се намери конкурент на Джок Имарго? — вдигайки халбата, каза Лотр.
— Между хората — не, но сред елфите… Ще извиняваш, Джок, но не бих заложил златото си на теб…
— За какво говориш, да те пазят боговете? Какви елфи?
— Ами такива, Лотр. Най-обикновени тъмни елфи, с глиги. Които с лъковете стрелят много по-добре от хората.
— И какво общо има турнирът с елфите, да те вземе мрака?! — включи се в разговора собственикът на месарския магазин.
— С това! А бе вие да не падате от луната! Не знаете ли, че днес на краля гостува посолството на тъмните от Дома на… как беше… да, на Черната роза! А посолството се оглавява от кого? Посолството се оглавява от наследника на този Дом, с мракът-го-знае-с-какво-име-се-нарича. И този наследник изразил желание да участва в турнира, по-конкретно в стрелбата с лък. Така че, момче, днес ще ти е трудно. Не е лесно да победиш елф.
— Ще видим — безразлично сви рамене Джок. Всъщност той не вярваше особено на градските клюки. — Мастер Лотр, а къде е Лиа?
— В градината, иди, виж я — благосклонно отвърна Лотр.
След като Джок напусна, ханджията се усмихна и каза:
— Когато казах за елфа, видяхте ли как се разстрои?
— Пълни глупости! Джок е свястно момче, изобщо не се разстрои.