— Какво мислиш за този град, Ероч? — попита Ендаргасса.
— Сбирщина варвари, треш Ендаргасса — почтително отвърна възрастният елф, яздещ до него.
Ероч беше елф от старата школа и отношението му към хората беше изключително пренебрежително. Ендаргасса не беше съгласен със своя к’лиссанг и стар приятел. Заслужаваше си тъмните да се държат за хората. Колкото и да бяха странни, некултурни, агресивни и вероломни — силата беше с тях и само техните воини, действащи заедно с елфите, бяха способни да унищожат орките. Именно затова водачите на деветте тъмни Дома се бяха събрали на съвет и решиха, че е време да обединят силите на хора и елфи и да действат като единна армия срещу орките. Именно затова най-големият син на главата на Дома на Черната роза дойде във Валиостр с грамота за краля. И именно затова по-малкият брат на Ендаргасса се отправи с точно същата мисия към Пограничното кралство.
— Грешиш, Ероч, хората са сила и без тях не можем да се справим с нашите родственици — Ендаргасса не за пръв път започваше този разговор.
— Хората може и да са сила, треш Ендаргасса, но те са коварни, вероломни, жестоки и много опасни. Можем да се справим с орките и без тяхна помощ.
— Хилядолетия войни с Първите доказват, че това не е така, приятелю Ероч. Ние се сражаваме с орките наравно, никой не успява да вземе превес. Армията на хората е силата, която би могла да обърне хода на многовековната война в наша полза.
— Хората се сражават в редици, имат кавалерия, не са приспособени да воюват в гората. Поне повечето от тях.
— Значи ще трябва да изкараме орките от гората — безразлично сви рамене Ендаргасса.
— Баща ви, преди да ни изпрати, трябваше да ви припомни „Легенда за мекото злато“31, треш Ендаргасса — въздъхна Ероч.
— „Своят Дом по-добре защитавай сам“? Разбира се, че я помня. Това е просто песен; това, което се пее в нея, никога не се е случвало в действителност.
— Разбира се, треш Ендаргасса, разбира се. Но тази легенда съдържа мъдрост, гласяща, че не трябва да се доверяваме на хората, в противен случай след орките те ще се обърнат срещу нас.
Ендаргасса само се усмихна — Ероч не беше голям поддръжник на сключването на съюз с хората.
— Хората са коварни, а вие дори не сте си сложили броня! — последните думи на телохранителя прозвучаха обвинително.
Ендаргасса беше облечен с лека копринена риза с избродирана на гърдите черна роза и сред съпровождащите го четиридесет и девет бойци, облечени в блестящи доспехи от синкав метал, изглеждаше уязвим.
— Щом искаш да се пържиш в желязо в тази жега, това си е твое право — каза Ендаргасса. — Освен това ти си до мен, какво може да ми се случи?
Ероч не каза нищо, само се намръщи още повече и внимателно заоглежда с жълтите си очи човешката тълпа, любопитна да види пристигането на елфите.
— А, ето и посрещачите — каза Ендаргасса, виждайки как срещу отряда им идват двадесет ездачи, облечени в тежки брони.
— Треш Ендаргасса, от името на нашия славен крал Сталкон Разбитото сърце се радваме да приветстваме вас и вашите спътници в столицата на Валиостр! — каза ездачът в бяло-зелена броня. — Аз съм граф Пелан Гелми, капитан на Кралската гвардия, и ми е поръчано да ви придружа до кралския дворец.
— Добре — кимна елфът. — Ще вървим точно зад вас, милорд Гелми.
Графът кимна и те продължиха. Конниците разбутаха празничната тълпа, освобождавайки пътя за почетния гост на краля. Милорд Гелми задържа коня си и се изравни с Ендаргасса.
— Както можете да забележите, треш Ендаргасса, днес в града има празник, затова толкова много хора са излезли по улиците.
— А аз си мислех, че са решили мен да приветстват — реши да се пошегува елфът.
— Разбира се, и това — смути се милорд Хелми. — Знаете ли, че днес е ежегодният кралски турнир? Негово величество ви моли да се присъедините към него в кралската ложа.
— Непременно.
— Накрая ще има състезание по стрелба с лък. Казват, че вие сте прекрасен стрелец, треш Ендаргасса. Не искате ли да се присъедините?
— Не, благодаря — лека усмивка докосна черните устни на принца. — Мисля, че няма да е много чес…
Във въздуха изсвистя стрела и улучи Ендаргасса в шията, пронизвайки я цялата. Елфът се залюля, сграбчи с ръка гърлото си, изхриптя и падна от коня. Раздадоха се ужасени писъци. Тъмните се хванаха за с’кашовете, хората — за мечовете, тълпата се втурна да бяга, тъпчейки се един друг, а конете, подушили кръв, обезумяха. Елфите крещяха и викаха, някой се втурна към тялото, опитвайки се да спре кръвта, но без успех. Ендаргасса, най-големият принц и наследник на Дома на Черната роза, беше мъртъв.
31
„Легенда за мекото злато“ — древна елфийска песен, която предупреждава, че не трябва да вярваш на хората.