Изведнъж от някаква тъмна ниша на тясна уличка се появиха нечии ръце и като ни сграбчиха за яките, ни издърпаха в тъмното. Бас уплашено закрещя и заудря въздуха с ръце, аз не изоставах от приятеля си и се опитвах да се освободя и да сритам човека.
— Млъквайте, ако искате да живеете! — прошепна един глас. — Стойте тихо!
Имаше нещо в този глас, което веднага ни накара да млъкнем.
Преследвачът мина покрай нишата, огласяйки уличката с цветущи ругатни.
Човекът, който ни спаси, продължаваше да ни стиска и да се вслушва в тишината, а аз реших да се възползвам от момента и да прибера чантата с парите в джоба.
— Не си прави труда — каза непознатият. — Не крада от джебчии.
— Не съм джебчия! — запротестирах аз, тракайки със зъби от студ. Без топлата шуба си беше студено.
— Не си джебчия? А кой си тогава? — усмихна се спасилият ни от неприятности човек.
— Аз съм крадец!
— Краде-ец? Я виж ти. Кълна се в Сагот, може и да станеш добър крадец с моя помощ. А може и да не станеш, малчо. Я да огледам днешния си улов.
Мъжът ни пусна, излезе на светло и внимателно ни огледа.
— Е, кои сте вие? — попита най-накрая непознатият.
— Аз съм Бас Невестулката — подсмръкна Бас.
— А аз съм Гарет Бълхата — отговорих, докато изучавах неочаквания ни спасител.
— Какво пък — усмихна се мъжът. — А аз съм Фор. Фор Лепкавите ръце.
— Гарет, ти познаваш ли го този кретен? — гласът на Халас ме изтръгна от спомените за миналото.
— Да, това е стар мой… приятел… — промърморих аз.
— Много стар — усмихна се Бас. — Радвам се да те видя жив и здрав, Гарет!
— Аз също — отвърнах не съвсем приятелски.
— Как е Фор? — Бас сякаш не забеляза сухия ми тон.
— Жив, по волята на Сагот.
— Още ли обучава младежи? — усмихна се Бас.
— Не, сега е жрец. Защитник на ръката8 на Сагот.
Бас подсвирна.
— Слушай, Гарет — не издържа гномът. — Какво ще кажеш с твоя приятел да си поговорите следващия път? Огромно благодаря за помощта, уважаеми, но трябва да тръгваме.
— Делер — казах на джуджето. — Дай пари на Бас.
Изненадващо, но джуджето, без да протестира, бръкна в чантата си и връчи на Бас три сребърни монети.
— Хей! — възмути се Бас. — Не ми трябват пари! Помогнах на приятел!
— Парите на никого не са излишни, Бас — казах аз. — Всичко хубаво. А, да! Ако те интересува, Маркун вече не е между живите.
— И това ли е всичко? — той изненадано разпери ръце. — Дори няма да поговориш с мен? Ще си тръгнеш просто така, след като не сме се виждали повече от десет години?
— Нямам време, приятел — подхвърлих аз.
— Как да те намеря, Гарет? — извика Бас след мен.
— Не мисля, че ще се срещнем, Бас — обърнах се аз. — Аз само преминавам оттук, утре вече няма да съм в града.
Казвайки това, аз обърнах гръб на изненадания Бас и забързах след Халас. Кли-кли не издържа и попита:
— Това твой приятел ли беше?
— Не… Тоест, да… Като че ли.
— Бр-р-р — тръсна глава Кли-кли. — Последно — да, не или като че ли? Решавай.
— Остави го, Кли-кли — посъветва го Змиорката.
— Ама аз нищо! — разпери ръце Кли-кли. — Просто попитах. Слушай, Гарет, а ти с всичките си приятели ли си толкова очарователно вежлив и любезен или само с избрани? Това аз за в бъдеще питам, за да не се изненадам много, когато като се срещнем ме нариташ така откровено и ненатрапчиво.
— Дъвчи си моркова! — изкрещях на гоблина.
По целия Голям пазар се разнесе вик:
— Почтени-и-и! Почтени-и-и!
— Това да не е за нас? — обърна се за всеки случай Змиорката.
— Не всички от нас са почтени — възрази му гоблинът и ми хвърли укорителен поглед. — Някои дори са много непочтени… Освен това много навъсени и вечно ядосани.
— Почтени-и! Почакайте! — към нас, отчаяно махайки с ръка, тичаше прилично облечено момче.
— Да, определено е за нас — каза Змиорката и спря.
— И за какъв мрак сме му притрябвали? — подозрително изсумтя Делер, като присви очи.
— Да вървим — подкани партньора си Халас. — Ако тръгнем да чакаме всеки, който вика, и до довечера няма да стигнем до бръснар!