Бездушните егери минаха покрай нас, без дори да ни удостоят с поглед, а Кли-кли облекчено въздъхна:
— Пфу, размина ни се!
— Защо толкова се страхуваш от тях? — попитах аз.
— Ами как иначе, след Вишки… — озадачено отвърна Кли-кли.
— Вишки? Успокой се, Кли-кли — усмихна се Змиорката. — Не мисля, че маговете са разтръбили на целия свят, че сме избягали от тях. Те правеха нещо тайно в онова село и затова ще мълчат, за да не привличат излишно внимание към себе си.
— Но маговете можеха да изпратят съобщение до града! — възрази му гоблинът.
— Няма да го направят. Вече говорихме по тази тема, помниш ли? И маговете, и онези егери, които останаха край Вишки, ще стоят там минимум три месеца, преди да хукнат да ни търсят. Ако изобщо им е до нас след това. А на тези егери не обръщай внимание, те просто са разквартирувани в Раненг и не са чували за нас.
— Добре — неохотно се съгласи Кли-кли с аргументите на гаракеца.
Аз изобщо не разбирах защо прекрати комедията и направи от себе си страхлив глупак. При Кли-кли с мозъка всичко беше наред, ако е необходимо, той без проблем ще победи на цранта9 и самия Арцивус, а всичко, което сега каза Змиорката, гоблинът и сам го знаеше прекрасно.
— Между другото, Гарет — обърна се към мен Кли-кли. — Защо ми каза да се усмихвам?
— Усмивката ти е глупава — отвърнах, свивайки рамене.
— И какво? — не ме разбра кралският шут.
— Ами… — проточих аз и като не издържах, се ухилих широко. — Когато направиш глупава усмивка, започваш да приличаш на идиот. Схвана ли?
Гоблинът се препъна на равно място, а Делер направо се задави от смях. Може би това беше един от малкото случаи, когато победих Кли-кли в собствената му игра.
Глава 3
Гномският зъб
Огромните бронзови крила на портата на Университета в Раненг, на които беше гербът на тази древна и почтена институция, гравиран под формата на разтворена книга с увита около нея лоза, се оказаха широко отворени и гостоприемно посрещаха всички, идващи от парка, разпрострял се между Горния град, Университета и школата на Ордена. Паркът наистина беше огромен и прекрасен и когато се озовах в него, имах чувството, че съм попаднал в приказната гора от детските сънища, в която дъбовете целогодишно подпират със зелените си корони небесния свод.
Нашият водач ни поведе през портата и после свърнахме по една от сенчестите каменни пътеки, водещи покрай сивите сгради на факултета към сърцето на Университета.
— Защо има толкова малко хора тук? — полюбопитства Делер, докато се оглеждаше на всички страни.
— Студентите са или на практика, или държат последните си изпити, или вече са във ваканция, почтени. Всичко зависи от факултета — сви рамене момчето. — Да знаете какви купони стават тук в началото на есента! А сега е пълен застой, като в блато, освен централната сграда от тази страна на Университета, сега почти всички факултети са разположени в нея…
— А този ваш… — Делер защрака с пръсти, припомняйки си името. — Лечебен факултет, той къде е?
— А! Лечебният факултет е до моргата, така че няма да видим почти нито един студент, докато не стигнем на мястото.
— До моргата? — стреснато попита Халас.
— Това е за в случай, че нещо се обърка с ваденето на зъба — подкачи го Делер. — Да не се мъкне трупа надалеч.
— Какво грачиш, мутро? — подскочи Халас. — Цялото ви джуджешко племе е такова, само да грачите можете. Цял живот само това правите, а ние всички шахти и тунели за вас прокопахме!
— Вие за нас?! Та вие и една свястна вещ не можете да направите със собствените си ръце! Мотичници сте се родили, мотичници ще си и умрете!
— Може и да сме мотичници, но не крадем чужди магически книги!
— Нищо не сме откраднали! — възрази Делер. — Това са нашите книги!
— Стига! — не издържа и изкрещя Змиорката. — Престанете да се карате!
Изненадващо, но думите на Змиорката оказаха на гнома и джуджето точно същия ефект, както ведро студена вода върху биещи се котки. Халас и Делер затвориха усти и заплашително засумтяха.
Каквото и да казваше нашият водач, но все пак срещнахме по пътя няколко студенти. Двама бледи младежи, измъчени дали от изпити, дали от обилна дегустация на младо вино, минаха покрай нас, спорейки за това има ли светлината същност или е просто само антимрак без право да се разпада на съставните си елементи.