Друга компания седеше на тревата под дърветата и лениво прелистваше книги.
— Тези са от Литературния факултет — улавяйки погледа ми, презрително поясни нашият водач. — Бохеми.
Кли-кли изсумтя язвително, чувайки последната дума.
— Какво сумтиш? — не се сдържах и го попитах аз.
— Такива модерни думички знае — подсмихна се гоблинът. — Направо е готов за професор.
Не знам за какво се изненадваше — светът не стои на едно място, науката се развива и скоро всеки селянин ще знае не само какво означава думата бохем, но и ще може да напише трактат „За филологическите изисквания на нецензурната лексика, срещаща се в южните райони на Валиостр“.
Гномите бяха открили тайната на барута, бяха сътворили печатарската преса, носеха се слухове, че сега майсторят в мините си някакъв парен котел. Ще минат сто години и никой няма да се изненадва, че книгите не са написани на ръка, а са напечатани на печатна преса. А може след хиляда години хората да се научат и да летят.
— Не се хили, Кли-кли — подкачих шута. — Това не краси културния гоблин.
— Ти пък не знаеш какво е това бохем! — не остана длъжен Кли-кли.
— Представи си, знам — разочаровах го аз. — Библиотеката на моя учител може да съперничи на кралската.
— Нещо не ти вярвам, образован крадец — това е глупост.
— Да. Както и образован гоблин. Какво четете в Заграбия, освен книгите на вашия Тре-тре?
— Великият Тре-тре — машинално ме поправи Кли-кли. — Имаме много древни книги, Гарет-барет. Много повече, отколкото си мислиш! Много хора са готови да си заложат душите, за да им хвърлят дори само едно око.
— О, вярвам ти, тайната рецепта на гоблинския буламач, който така замъглява мозъка, много го търсят…
— Бля-бля-бля! Изглежда, пристигнахме.
Зад дърветата се показа жълта триетажна сграда с широко стълбище, на което количеството студенти можеше да си съперничи с броя на гномите на Полето на плевелите.
— Изпити? — попита Делер, гледайки прелистващите книги студенти.
— Да, днес е изпитът по анатомия за втори курс — намръщи се момчето. — Всички издържали ще отидат в „Слънчевата капка“ да празнуват. Така че довечера ще има голямо напиване!
— Ясно — ухили се Делер, сякаш самият той току-що е преминал същата тази анатомия и вече пиянства — Ъ-ъ… приятелю мой Халас! Ти нещо пребледня. Да не те хвана шубето?
— Гномовете не се страхуват! — гордо каза Халас и с уверени стъпки се заизкачва по стълбите.
— Само да не припадне — прошепна ми Кли-кли.
Гномът, който първи се хвърли в боя в двореца на Сталкон и не се уплаши от съществата, появили се след магията на слугите на Неназовимия в Харгановата пустош, сега се тресеше като трепетликов лист на есенен вятър.
— Ако припадне, Делер ще го хване — успокоих Кли-кли аз.
Ние влязохме в сградата и продължихме по дълъг коридор, претъпкан с възбудени студенти, след което се озовахме в зала, където видимо се провеждаше лекция.
Подът на залата рязко слизаше надолу към катедра, до която някакъв белокос преподавател принуждаваше двадесетина студенти да гледат как той с помощта на трион и нож разфасова проснатия на желязна маса труп.
— Господин професор! — извика нашият водач. — Доведох ги!
Професорът се отказа от опитите да отвори черепа на нещастния покойник и, присвивайки очи, за да ни фокусира, каза:
— Е, най-накрая! И колко са много!
— Само него го боли зъба — бързо каза Делер и посочи с пръст Халас.
Халас подскочи и изгледа злобно джуджето.
— Гном? Хм… Какво пък, това ще бъде опознавателно — каза професорът и остави триона настрана. — Заповядайте, почтени, заповядайте.
— Това е, приятели — обречено въздъхна Халас. — Дойде ми реда за рачешката шейна10.
— Върви, не се страхувай — побутна го Делер. — Гарет, идваш ли?
— Не — отвърнах аз. — По-добре да поседя ей тук на скамейката.
— Напразно, такова представление ще пропуснеш! — Кли-кли весело заподскача по стълбите след Делер и Халас.
Аз седнах на една от скамейките и започнах да наблюдавам как слагат Халас да седне на стол, поставен до масата, където лежеше трупът. Професорът изми ръцете си и взе нещо подобно на инструмент за изтезание на палач-садист.
10
Рачешка шейна — в Рачешкото херцогство екзекутираните престъпници ги откарвали от мястото на екзекуцията на шейна. Оттук и израза — возиш се на рачешка шейна, т.е. срещнал си смъртта.