Друга опасна зона в „Слънчевата капка“ се явяваха масите, на които се бяха разположили десетина Бездушни егери, празнуващи, както разбрах, уволнението. Тези момчета се мръщеха както на доралисците, така и на каменоделците. На безизразните им лица беше застинала мрачна решимост да смачкат муцуните и на едните, и на другите.
Разбира се, залата беше пълна и с обикновени, доста по-миролюбиво настроени хора, но напрежението определено витаеше във въздуха и собственикът на кръчмата хвърчеше като побъркан, опитвайки се да разреди обстановката.
— Хм… — казах, опитвайки се да надвия глъчката. — Дали да не потърсим по-спокойно място?
— Не се страхувай, Гарет, ти си с мен! — каза Халас и седна на единствената свободна маса, намираща се точно до бара.
Всъщност изобщо не се страхувах. Сложете редовните клиенти на тази кръчма в „Нож и брадва“ — без съмнение щяха да припаднат от страх. А тук… Просто кой би искал да се пъха в дупка, където се очаква сбиване? Нормално е да се грижиш за себе си, ако имаш избор.
Пред нас като с магия се появи прислужница.
— За тези четиримата бира, а за мен нещо много, много силно — каза гномът.
— Имаме пшенична тинктура и крудър11.
— Смесете пшеничната тинктура с крудъра, добавете тъмна бира и малко „Гномска жар“ — реши след кратко колебание гномът. — Имате „Гномска жар“, нали?
— Ще намерим, господине.
Дори и да беше изненадана от странния избор на гнома, прислужницата с нищо не го показа.
— Слушай, Халас — обърна се Делер към гнома. — Ако си решил да се самоубиваш, не ти трябва да пиеш тази гадост. Просто ми кажи и аз без колебание ще те изпратя в светлината.
Халас избра доста странна тактика за нападката на Делер — той просто игнорира думите на джуджето.
— За мен, ако е възможно, не бира, а сок от моркови — обади се Кли-кли.
— Не сервираме такова нещо.
— Е, тогава някакъв друг сок.
— Нямаме сок — вече не толкова любезно каза прислужницата.
— А мляко?
— Бира.
— Добре тогава, бира — огорчено въздъхна Кли-кли. Прислужницата се оттегли да изпълни поръчката.
— Какви хора и в какво място! — раздаде се познат глас.
Към масата приближиха Фенерджията, Арнх и Мармота. Лингът скочи от рамото на Мармота, пльосна се на масата и започна да души с розовия си нос с надеждата да получи нещо. Кли-кли веднага пъхна под носа му морков, но Непобедимия само се озъби и нададе тих вой. Лингът просто отрязваше всички опити на гоблина да се сприятели с него.
— Вас какъв вятър ви доведе тук? — не много любезно се обърна към новодошлите гномът.
— Не виждам да се радваш на нашата среща — ухили се Арнх и седна на свободния стол.
Мумр и Мармота последваха примера на своя спътник, макар на Мармота да му се наложи да вземе стол от съседната маса, където бяха козлохората. Доралисците изгледаха злобно воина, но не предприеха нищо повече, решавайки, че рогата и брадите им струват повече от някакъв си стол.
— Днес никой не го радва — отвърна Делер вместо гнома.
— Извадихте ли зъба? — попита Фенерджията.
— Слушай, Мумр — раздразнено започна Халас. — Свири си на пищялката и не ме закачай!
— У-у-у, колко сме сърдити — огорчено поклати глава Фенерджията.
— Защо не го извадихте? — включи се в разговора Арнх.
— Промених си решението! — избухна гномът. — Какво, не мога ли да си променя решението?
— Добре, Халас, добре — добродушно го успокои Арнх. — Щом си го променил, променил си го. Какво си се разкрещял?
Прислужницата ни донесе бирата и огнената смес на Халас, после взе поръчката на тримата новодошли Диви и се отдалечи.
— А вие какво правите тук? — попитах Мармота, който тъкмо слагаше линга на рамото си.
— Ами Арнх ни помъкна на разходка из града, а на връщане решихме да минем оттук да си наквасим пресъхналите гърла и ви видяхме.
— И какво интересно има в града? — попита Кли-кли, докато предпазливо душеше бирата си.
— Слушай, Кли-кли — пренебрегвайки въпроса на гоблина, каза Мармота. — Престани да мърдаш с крака! Ще ми изцапаш целите панталони.
— Извинявай — каза шутът, макар по вида му да не личеше, че се разкайва особено. — Халас, ти защо не пиеш?
— А ти? — озъби се гномът, втренчен в халбата си, сякаш там плуваше змия.