— Ех, ти! Шап-апко! Хлъц! Какво щях да пра-а-авя, ако мутрата ти не е край мен? — зафъфли гномът и се опита да свали любимата шапка на Делер от главата му. — При-ислуж-ница-а-а! Хлъц! Дай от същото!
Но Мармота още преди половин час незабелязано от Халас беше казал на собственика на кръчмата, че гномът се е наливал достатъчно. Кръчмарят беше възмутен от предложението, лишаващо го от законен доход, но когато чу, че пияният гном е в състояние да направи погром в „Слънчевата капка“, неохотно се съгласи да не сервират повече алкохол на Халас.
Мина още известно време, а моите спътници изобщо нямаха намерение да стават. Сега си бяха намерили ново забавление — Мумр и Мармота започнаха да играят на погледи с доралисците. Всяка от страните се опитваше да пробие дупка в другата. Каменоделците, осъзнавайки, че може би са си намерили съюзници, видимо се ободриха, а егерите се замислиха чия страна да вземат в предстоящия бой.
В кръчмата нахлу весела тълпа студенти, решили да отпразнуват успешното вземане на изпита. Халас кротко клюмна на рамото на Фенерджията и Делер въздъхна с облекчение — досадният гном най-накрая го беше оставил на мира.
Някак неочаквано на нашата маса възникна спор за кулинарните умения на различните раси в Сиала. Джуджето се биеше с юмрук в гърдите и настояваше, че никой не може да готви по-добре от неговия народ, на което Кли-кли предложи да събуди Халас и да разбере неговото мнение по въпроса. Делер бързо каза, че няма смисъл да будят партньора му, гномите така или иначе от храна нищо не разбират, достатъчно било само да си припомним как готвел Халас по време на нашето пътуване.
— Всъщност, гоблините са майстори на готвенето — изказа своето мнение Кли-кли.
— Аха, само дето нормалните хора не могат да ядат вашата храна — изсумтя Фенерджията.
— Вас, Дивите, трудно могат да ви нарекат нормални — каза Кли-кли. — По време на рейдовете в Безлюдните земи сигурно се тъпчете с всякакви боклуци!
— Случвало се е — съгласи се Фенерджията. — Помня, че веднъж трябваше да ядем месо от снежен трол, да знаеш каква гадост беше!
— Пфу! — Мармота потръпна от спомена.
— Стига, не говорете така — не се съгласи с другарите си Делер. — Месо като месо, единственият му недостатък е, че леко вони на лайна.
— Уф! Точно от него, драги — включи се и Фенерджията, — тогава едва не си издрайфах червата!
— Нещо не останах с такова впечатление — ухили се джуджето. — След цяла седмица гладуване в снеговете ти така му се нахвърли, сякаш не беше тролско месо, а телешки пържоли. Плющяха ти ушите! А ако беше изчакал да го изпека, а не да го ядеш сурово, направо щеше да ти стане любимо.
— Гарет, мен не ме гледай — дистанцира се Арнх от откровенията на Делер. — Аз съм Стоманено чело12, а не Шип13, тези страсти са новина и за мен.
— Всички Чела сте един дол дренки — махна с ръка Мармота. — Не като нас, разузнавачите! Ние обикаляме по целите Безлюдни земи, а не стоим зад стените!
— Да обикаляш Безлюдните земи си е съмнително удоволствие — не се съгласи представителят на Пограничното кралство. — Я на огрски топор ще се натресеш, я свен ще те мерне.
— Хайде стига — не издържа Кли-кли, вдишвайки за ободряване над халбата бира. — Това ли ви е страстта в готвенето? Месо от трол! Ха!
Кли-кли направи гримаса, сякаш поне пет пъти на ден само тролско месо яде.
— А ти опитвал ли си по-екстравагантни блюда? — с любопитство се обърна към него Змиорката.
— И още как! — гордо каза Кли-кли. — Дори имаме една древна песен за такава храна!
— Хайде, изпей я тогава — помоли Мумр.
— По-добре недей! — размаха ръце Делер. — Знам го аз вашето зелено племе! Вие сте по-зле и от брадатите! Запеете ли, всички кучета в радиус миля почват да вият!
— Последно да пея или да не пея? Решавайте — в очите на шута танцуваха малки демончета.
13
Шипове — разузнавачите на Дивите сърца. Извършват разузнавателни рейдове дълбоко в Безлюдните земи.