Някъде преди около хиляда и петстотин години, когато орки и елфи току-що били възстановили горните зали на Костните дворци (след като престанали да се спускат на по-ниските нива на огрите), двете раси считали Храд Спайн за свещено място и не смеели да проливат кръв в неговите лабиринти. Но омразата се оказала по-силна и кръвта на първите млади раси намерила своя път в подземията. Дворците станали смъртоносни както за Първите, така и за елфите.
Още от древни времена Храд Спайн винаги е бил опасно място, там имало неща, за които дори огрите разказвали шепнешком. И до ден-днешен остава неизвестно кой (или какво) е положил основите на Костните дворци дълбоко под земята в онези времена, когато дори расата на огрите се считала за млада. Чак по-късно огрите превърнали Храд Спайн в гробища (а после глупавият им пример бил последван от орки, елфи и хора), но какво е било истинското предназначение на подземните лабиринти, така и никой не разбрал. Расата на огрите усвоила ниските нива, после започнала да създава свои собствени и накрая загубила разум, израждайки се в тъпи и кръвожадни животни. Елфи и орки заменили огрите, но били по-умни от своите предшественици и не само не слезли в мрачните дълбини на нивото на Нощта, но дори не се осмелили да се спуснат в бившите владения на огрите, опасявайки се да не събудят тъмното им шаманство. Но това, което не направил разумът на младите раси, направила тяхната кръв. Кръв и омраза. Омраза и кръв. Двете страни на един и същи меч, който нарушил баланса. Елфите и Първите навреме се усетили да се махнат от пътя на пробуденото зло и да затворят пътя му с помощта на Порти. Преди древното зло от подземните чертози да успее да се измъкне навън, елфите поставили огромни Порти на трето ниво, като ги създали с помощта на магията на шаманите на тъмните и вълшебниците на светлите елфи. Тези Порти блокирали преминаването между нивата на Храд Спайн както от едната, така и от другата страна. За да заключат Портите, елфите се нуждаели от магически ключ и се обърнали за помощ към джуджетата. Ключът заключил за вечни времена Портите и малцината, дръзнали да се спуснат в дълбините на Дворците, използвали обходен маршрут. Маршрут, по който по някаква причина злото не можело да мине.
След като Портите били заключени, ключът бил оставен в Листва19, и едва тази година Дом Черна луна го взе от Дома на Черния пламък и го предаде на Миралисса.
Миралисса отнесе ключа на Сталкон, знаейки, че който се отправи към Храд Спайн, без магическия ключ няма никакъв шанс. Пътят през Портите на трето ниво беше най-краткият и най-безопасният, е, или поне относително най-безопасният, защото минавайки през Портата, поне имах призрачен шанс да се върна. А ако тръгнех по обходния път… Бр-р-р! Дори не искам да мисля за това!
По време на пътуването, по-точно при една от почивките по време на нашето пътуване, Миралисса „запозна“ ключа с моята персона. Запозна — доста меко казано! Елфийката изпълни цял ритуал, така че ключът да ме познае и да започне да ми се подчинява в момента, когато ще тръгна да отключвам Портите. По време на шаманството на елфийката аз видях множество сънища и едва не се отправих в места толкова далечни, че само боговете биха могли да ме върнат.
От момента, когато почти се отправих при праотците си, се стараех да се държа колкото се може по-далеч от ключа, така че го оставих на временно съхранение на Миралисса. И излиза, че напразно съм го оставил. Ако ключът беше в мен, тези неизвестни крадци и убийци щяха да останат с празни ръце. Въпреки че… Ако нашите пъргави приятелчета знаеха къде да търсят ключа, те спокойно можеха и мен да причакат… Както казват хората от низините след поредното наводнение на великата река Оршала: „Всичко, което не си направил, е за по-добро“. Напълно вероятно беше да съм си спасил живота, когато онази нощ не взех ключа със себе си.
— Без ключа за мен ще е по-лесно да си пъхна главата в устата на огр и да я извадя цяла и невредима, отколкото да успея с разходката в Храд Спайн. Цялото ни начинание става много, много безнадеждно. Имаме ли някакви идеи какво ще правим сега?
— Ще чакаме — отговори ми Еграсса и машинално прокара пръсти по сребърния обръч. — Сега просто ще чакаме…
— Какво да чакаме? Или някой се надява, че тези момчета ще са толкова глупави, че ще ни върнат ключа заедно с искрените си извинения?
— Треш Еграсса е прав, не се изнервяй, Гарет — Чичо потопи брада в чашата с бира.
19
Листва е централният елфийски град в Заграбия. Той принадлежи на най-влиятелния Дом на тъмните елфи — Домът на Черния пламък.