— Сядай, Гарет — Еграсса ми посочи стол. — Ще пиеш ли вино?
Машинално кимнах и отпих от тръпчивото и според мен доста силно вино. Братовчедът на Миралисса беше необичайно любезен днес. А казват, че елфите били зли и лоши създания. Въпреки че то си е така. Хората никога не са живели в мир нито с тъмните елфи от Заграбия, нито със светлите елфи от горите на И’аляла. Винаги е имало търкания — през всичките тези хилядолетия, откакто нашите раси се познават една друга. За щастие, никога не се беше стигало до открита война, но пограничните сблъсъци, особено в ранните дни, когато хората се появили в Сиала, били нещо обичайно. Всъщност едва сега Домовете на тъмните сключиха мир с нашето кралство за хилядолетия, преди това жълтооките далеч не бяха толкова приветливи към жителите на Валиостр. Дори сега, като цяло, елфите ни помагаха срещу Неназовимия не от душевна доброта. Душевна доброта елфите имат толкова, колкото и техните родственици — орките. Тоест нула.
А и елфите не са такива идиоти, че да рискуват собствените си кожи за спасяването на някакво си човешко кралство. В тази игра тъмните имаха своя собствена изгода, в противен случай те и за всички съкровища на драконите не биха се съгласили да ни дадат ключа и да ни преведат през Заграбия до Храд Спайн. А изгодата, трябва да отбележа, беше много проста. Ако елфите не ни помогнат да удържим Неназовимия в Ледени игли, тогава нашето кралство в най-кратки срокове ще престане да съществува. А веднага щом това се случи, част от така наречения Защитен вал22, който вече петстотин години удържа Първите в Източна Заграбия, ще се разпадне.
Без нашата военна подкрепа нито Пограничното кралство, нито Домовете на тъмните ще издържат дълго. Орките ще ги избият един по един, след което ще залеят земята на Сиала, унищожавайки всички и всичко с огън и ятаган. Първите вярват, че целият свят им принадлежи по право и че те са единствените и най-любими деца на боговете, а всички други раси, появили се в Сиала, са просто огромно недоразумение, недостойно да живее.
Мълчанието в стаята се проточи и аз, като прочистих гърлото си, попитах:
— Защо ви трябвам?
Въпросът прозвуча малко неучтиво, но какво искат от крадец? Любезни маниери? Не знам как… По-точно знам (благодарение на Фор), но не искам. Сега пак ще питат какво ме спаси в Харгановата пустош или откъде съм чул за Дома на Силата.
— Потърпи, крадецо — подхвърли застаналия до прозореца Алистан Маркауз. — Всеки момент ще дойде Кли-кли и ще започнем…
— Кли-кли е тук. Може да започвате, ваша милост!
Шутът се шмугна през вратата и като ми намигна, седна на леглото. В този момент безгрижния и правещ се на глупак гоблин с нищо не напомняше съществото, което стоеше напрегнато на масата при невинното ми споменаване на Дома на Силата.
— Така… Не исках да говоря долу, защото там беше твоето приятелче, Гарет, а нямам намерение да разкривам плановете ни пред непознат, въпреки че ни помогна да ви измъкнем двамата със Змиорката.
— Аз мисля, че този Бас трябва да го държим заключен за известно време — проблесна с глиги Еграсса. — Направо е смешно, че се крием и търпим неудобства в собствения си дом!
— Всички останали са вече посветени в новите събития, останахте само ти и гаракеца — продължи Алистан Маркауз, макар да беше ясно, че напълно споделя мнението на елфа. — А, ето го и него…
Змиорката безшумно влезе в стаята, кимна и замръзна, облегнат до вратата. Сега мургавият гаракец много напомняше на статуя на воин от началото на Епохата на сънищата.
С появата на поредния посетител в малката стаичка стана тясно. Тя не беше особено приспособена за каквито и да са събирания или военни съвети.
— Разбрахме кой е собственикът на имота и къде се намира ключа, крадецо — сурово каза Маркауз, като се отдръпна от прозореца.
— Ако все още е там, милорд Маркауз.
— Там е, Гарет. Или най-малкото е в града — отпивайки от виното, измърка елфийката. Изглеждаше, сякаш неприятностите, стоварили се на главите ни, изобщо не я смущават.
— Простете, треш Миралисса, но как може да бъдете толкова сигурна?
22
Защитен вал — съюз между Валиостр, Пограничното кралство и Домовете на тъмните елфи от Заграбия, сключен за удържане на орките в Златната гора.