— Прощавайте, но целият ви план е съшит с бели конци! Аз нито приличам на благородник, нито приличам на херцог и каквото и да кажете, но само един въпрос по хералдика — и веднага всичко ще лъсне! Кълна се в Сагот, ще се провалим! Предпочитам да рискувам и без никакви планове да се опитам да проникна в къщата! Повтарям, Кли-кли, повтарям с цялата отговорност на човек, когото милорд Алистан е свикнал да нарича хлъзгав тип — ние нямаме никакъв шанс!
— Ние нямаме не само шансове, но и избор — въздъхна гоблинът. — Или имаш подръка друг херцог?
— Имам — погледнах към Змиорката, който стоеше до стената.
Със Змиорката, благородник до мозъка на костите си, всичко щеше да е много по-лесно. Странно, че Миралисса не беше избрала него за херцог.
Воинът присви очи и ме погледна.
— Разбери, Змиорка, аз не знам никакви маниери, нито етикет, нито много други неща. По-скоро ще оцелея в клетка с Х’сан’кор, отколкото в ролята на херцог на този прием!
Гаракецът се поколеба.
Алистан с привичен жест подръпваше мустаци. Всички в отряда подозираха, че Змиорката е благородник, но никой не подозираше „доколко“. Ако им кажех, че е херцог…
— Той не може да стане херцог! — възмути се Кли-кли. — Ако ще и хиляда пъти да е бил благородник преди Дивите сърца, той е гаракец! А Ганет Шагор не е гаракец!
— За това мога да помогна — включи се Миралисса. — Ще е трудно да се наложи маска, но си заслужава да пробваме, освен това Змиорката наистина повече прилича на херцог. Какво ще кажеш?
— Мисля, че мога да се справя с ролята на благородник, милейди — безстрастно каза гаракецът.
Аз въздъхнах с облекчение и благодарно кимнах.
— Гарет, рано е да се радваш — заплашително се намръщи Кли-кли. — Така или иначе ще трябва да отидеш на приема.
— Кли-кли е прав — потвърди Миралисса. — Ще трябва да отидеш. Само ти можеш да почувстваш къде крият ключа.
— Но нали вие, лейди Миралисса, казахте, че чувствате, че ключът е в Раненг.
— Мога да кажа, че е в Раненг, но само ти можеш да определиш конкретното място — поясни елфийката.
Аз въздъхнах:
— По време на прием слугите чакат господата навън.
— Точно така, и затова ти няма да си слуга — сините очи на гоблина сияеха триумфално.
Дори не смеех да попитам каква блестяща идейка е родила зелената глава на шута този път. Осъзнавайки, че нямам намерение да любопитствам на кого искат да ме превърнат този път, Кли-кли продължи:
— Ще те направим дралан23!
Какво път. Това можеше и да мине.
— Кли-кли, всички благородници ще се вбесят, ако до тях се появи дралан.
Не беше тайна, че онези, които преди са се търкаляли в калта, а сега носят благородническа титла, не са особено предпочитани от тези, на които тази титла е дошла от именити предци.
— Толкова по-забавно ще изглежда — за зеления това щеше да е повод да се позабавлява.
— Какво трябва да правим на този прием? — въздъхнах аз, примирявайки се с неизбежното.
— Пийте пенливо вино, хапвайте фазани и казвайте умни речи за времето.
— Стига, Кли-кли! Какво наистина трябва да правим?
— Ти трябва да се опиташ да разбереш къде Паргайд крие ключа. Не се притеснявай, Миралисса каза, че веднага щом се окажеш достатъчно близо, ще почувстваш връзка с него.
Е, щом така казва Миралисса… Но се опасявах, че този път тъмната греши. Защо не усещах ключа, когато беше при нас?
— Значи просто трябва да разбера къде го държат?
— Да. Не мисля, че ще можеш да го вземеш просто ей така, когато наоколо има толкова много хора — каза елфийката.
Е… не точно това бях правил на младини, но ключа все някак ще успея да открадна.
— Има още един малък проблем, треш Миралисса. Бледния може да се появи във всеки един момент, а той ме познава лично. Фенерджията разбрал ли е нещо? Къде е отишъл Ролио?
— Мумр научи единствено, че твоят Бледен е напуснал града и е поел по югозападния тракт. Да се надяваме, че до приема няма да се върне.
— Ще трябва да рискуваш, крадецо.
А вие, милорд Алистан, бихте ли рискували? Не, разбира се, що за авантюра, да ме погълне мрака! По-добре да се превземе всичко с щурм.
23
Дралан — човек от простолюдието, когото кралят или някой високопоставен благородник е удостоил с благородническа титла. Драланът има право на титла, герб и земи, но не може да ги предава по наследство.