— Гарет — проговори Еграсса, докато проверяваше остротата на кривия си кинжал с палец. — Веднага щом почувстваш ключа, ни дай знак и тръгвай към изхода на къщата.
— Разбрах.
Еграсса беше прав — не си струва да дразниш демоните излишно. Колкото по-дълго оставаме в къщата, толкова повече шансове имахме да попаднем в неприятности. Сега аз усилено се молех на Сагот за това в дома на Балистан Паргайд да не се намери някой умник, който да познава лично истинския херцог Ганет Шагор. Тогава ще се забъркаме в такива неприятности, че дори шаманството на Миралисса няма да ни помогне. А и в никакъв случай да не забравяме най-добрата ми дружка — Бледния. Макар че напусна града, без дори да се опита да се разправи с мен, но… Тази гадина може да появи в най-неподходящия момент също така внезапно, както и изчезна.
— Гарет, за какво се замисли? — звънна с камбанки шутът.
— За превратностите на съдбата и възможните проблеми — отвърнах абсолютно честно аз.
— Не се притеснявай, Танцуващ в сенките. Аз нали съм с теб!
Точно това ме притесняваше.
— Губим вече много дни — глухо каза Миралисса, докато си оправяше косата. — Август започна, а дори не сме прекосили Иселин. Ако нещата продължат по този начин, ще стигнем до Храд Спайн чак през септември.
— Грешиш — не се съгласи Еграсса. — От Раненг до Черната река е два дни преход, после две седмици до границата с Пограничното кралство и оттам три дни до Заграбия. В Заграбия още една седмица, преди да стигнем до Храд Спайн. Така че в края на август би трябвало да сме там.
— Това не са наши територии, Еграсса — въздъхна елфийката. — Източната порта на Храд Спайн е на територията на орките. Не се знае колко дълго ще се промъкваме през Златната гора.
А също така не се знае с какво още ще се сблъскаме по пътя. И колко време ще ми е нужно на мен в Храд Спайн. И ще мога ли да отворя Портите. И ще намеря ли Рога в лабиринта на Костните дворци. И ще мога ли да се върна обратно с него.
— Времето ще покаже — отвърна Еграсса и пъхна кинжала в канията.
Време! Проклето време! Загубихме твърде много от него в Харгановата пустош, а сега го губим и в Раненг. Ако и занапред продължава така, няма да можем да доставим Рога в столицата до началото на зимата.
Междувременно нашата карета достигна паметната стръмнина, по която се бяхме спускали с каруца само преди няколко дни.
— Приближаваме — промърмори Кли-кли и потръпна.
Леле! Самият гоблин е нервен! А се опитва мен да успокоява!
— Добре, Гарет, знаеш какво да правиш. Направи някоя по-навъсена физиономия и се моли на твоя Сагот да разбереш къде е ключът.
— Да направя навъсена физиономия? Такава става ли?
Погледнах шута и той вдигна одобрително палеца си.
— Тпр-ру! — раздаде се гласът на Арнх.
Каретата спря. Веднага към нея пристъпи мъж, облечен в парадна униформа с емблема на златен славей, и застина до вратата.
— Почитаеми милорди, представете се.
— Неговата милост херцог Ганет Шагор, почитаемите Мил и Ерал от Дома на Черната луна, дралан Пар! — извика шутът по-чисто от дузина кралски хералди. — Е, и любимият глупак на херцога, разбира се! Това съм аз, ако някой не е разбрал!
Предварително се бяхме разбрали, че ще говори шутът. Не знам от какво се беше ръководила Миралисса, оставяйки почетното задължение по обявяването на нашите самозвани персони на Кли-кли, но се оказа, че гоблинът си знае работата. Миралисса и Еграсса си бяха сменили имената с по-прости24, което само по себе си беше нещо нечувано. (Гордите обичаи на расата на Вторите не позволяваха на елфите да се наричат с други имена освен с истинските си при никакви обстоятелства, дори ако това означава да отидат право в мрака. Излизаше, че днешният случай е много специален, щом цели два елфа от висшите семейства на Дом Черна луна си бяха сменили имената.) Особи от висши семейства на даден Дом биха привлекли прекалено много внимание и затова елфите временно се бяха лишили от своето гордо „-сса“.
Освен това Паргайд, макар никога да не ни беше виждал, можеше да е чул от информатори от Авендум за елфи с имена Еграсса и Миралисса. Така че допълнителни предпазни мерки и промяната на имената нямаше да ни навредят. Елфите си промениха имената, но не и името на Дома. За елфите Домът е нещо неприкосновено.
24
Окончанието „-сса“ в имената на елфите означава принадлежност към управляващото семейство в Дома. А колкото повече са буквите в името, толкова е по-висок статутът на елфа в обществото.