Неволно примигна, сякаш заслепен от светлина, проникваща през дърветата. „Зрителна измама“, реши той, вече отегчен.
Във всеки случай причината за пристигането му тук не бе пейзажът, слава богу. Беше дошъл да търси Хелън — или да се убеди, че останките й лежат на дъното на Тихия океан. Островът бе малък и със сигурност щеше да постигне целта си за един ден.
Разопакова багажа си и старателно подреди дрехите си в гардероба така, че между закачалките да има точно два сантиметра разстояние. Извади тоалетните си принадлежности, сред които бе и марковият му сапун. Никога не използваше евтините сапуни, предлагани в хотелите. Само при мисълта за това изпитваше отвращение.
Накрая постави на бюрото снимката в рамка на съпругата си. Наведе се и целуна през стъклото съвършените й устни.
— Ако си тук, скъпа Хелън, ще те намеря.
На излизане резервира маса в ресторанта за вечеря. Единственото ястие, което бе склонил да хапне в хотелската си стая бе закуската.
Тръгна и зави надясно точно когато Нел изминаваше последните няколко крачки до дома си в обратната посока.
Нел бе сигурна, че това е най-щастливото утро в живота й. Небето бе сребристосиво, с розови, златисти и тъмночервени отблясъци. Тревната площ бе отрупана с шума, която весело хрущеше под краката й, а оголените стволове на дърветата приличаха на страховити чудовища. Атмосферата бе идеална за Хелоуин.
В леглото й спеше мъж, който бе изразил по доста приятен начин насладата си от превъзходното й печено.
Кифличките й се печаха във фурната, навън духаше режеш вятър, а тя бе готова да се изправи срещу демоните си.
Скоро щеше да напусне малката си къщичка и тя щеше да й липсва. Но при мисълта за съвместен живот със Зак в нов дом тъгата и се разсейваше.
Щяха да прекарат коледните празници заедно, може би дори като законни съпрузи, ако успееха да преодолеят всички юридически пречки.
Мечтаеше за сватба на открито. Не бе разумно, но желаеше именно това. Щеше да облече дълга рокля от синьо кадифе и да носи букет от ситни бели цветя. Всичките й познати от селото щяха да присъстват на венчавката.
Докато бе унесена в блянове, котаракът жално замяука.
— Диего. — Нел се наведе и го погали. Вече не бе малко коте, а млад красавец с лъскава козина. — Забравих да те нахраня. Днес съм ужасно разсеяна — заговори му тя. — Влюбена съм и ще се омъжвам. Ти ще дойдеш да живееш с нас край морето, ще се сприятелиш с Люси. — Извади котешката храна и докато пълнеше купичката му, той нетърпеливо се отърка в краката й.
— Жена, която говори на котката си, би могла да се нарече странна.
Нел не подскочи уплашено и това зарадва и двамата. Изправи се и пристъпи към Зак, който бе застанал на прага.
— Бихме могли да общуваме чудесно, но ми казаха, че това зависи и от него. Добро утро, шериф Тод.
— Добро утро, мис Чанинг. Може ли чаша кафе и една кифличка?
— Първо платете.
Той се приближи и последва дълга, страстна целувка.
— Достатъчно ли е?
— О, да. Почакайте да ви върна рестото. — Притисна се към него и блажено сля устни с неговите. — Толкова съм щастлива!
Точно в осем и тридесет Евън седна да закусва омлет, две препечени филийки пълнозърнест хляб, кафе и портокалов сок. Вече бе посетил фитнес центъра на хотела. Само бе хвърлил поглед към плувния басейн. Мразеше да влиза в общи басейни, но преди да види, че вече е зает, му бе минало през ум да го ползва. Висока стройна брюнетка бързо изминаваше дължина след дължина. „Като че ли е на състезание“, помисли си той. Само няколко пъти бе зърнал лицето й, докато тя ритмично въртеше глава в синхрон с движенията на ръцете си. Не й обърна особено внимание и се отдалечи, без да забележи как тя изведнъж забави темпото, повдигна очилата си и трескаво се озърна, усетила присъствието на враждебна сила.
Беше взел душ в стаята си и бе облякъл светлосив пуловер и тъмни панталони. Погледна часовника си, готов да се ядоса, ако закуската му бъде донесена с минута закъснение.
Но сервитьорът пристигна тъкмо навреме. Не размени нито дума с него. Никога не проявяваше излишна любезност. Този човек получаваше заплата, за да доставя храна по стаите, а не да общува приятелски с гостите на хотела.
С наслада изяде закуската си, приятно изненадан, че не откри в нея никакъв недостатък, докато прочете сутрешния вестник и чу новините по телевизора в хола.
Замисли се как би било най-добре да свърши това, за което бе дошъл. Обиколките из селото и острова, които бе започнал вчера, можеха да се окажат недостатъчни. Не би имало полза и да разпитва хората дали познават жена, отговаряща на описанието на Хелън. Вместо всеки да гледа работата си, щяха да любопитстват, да станат подозрителни и предпазливи. Ако случайно Хелън бе жива и се намираше тук, колкото по-малко внимание привлечеше, толкова по-добре.