— Честит рожден ден!
Този трогателен жест успя да изненада Миа, което рядко се случваше. На лицето й засия усмивка на искрено задоволство.
— Благодаря. Торта? — Повдигна вежди, докато разглеждаше едната вазичка. — Мимози и подарък. За това си заслужава човек да стане на тридесет.
— Тридесет. — Лулу се промъкна иззад нея и промърмори: — Все още си дете. Ще си поговорим, когато станеш на петдесет. — Подаде и друга опакована кутия, но по-голяма. — Честит рожден ден!
— Благодаря. Е, с кое да започна?
— Първо си пожелай нещо! — нареди Нел. — После духни свещите!
Отдавна не бе правила нещо толкова просто, като да си измисли желание, но го стори и угаси пламъците на един дъх.
— Ти трябва да отрежеш първото парче. — Нел й подаде нож.
— Добре. После е ред на подаръците.
Миа разряза тортата, а след това взе голямата кутия и разкъса опаковката. Вътре имаше мека пелерина с цвят на нощно небе, осеяно със зодиакални знаци.
— О, Лу, прелестна е!
— Ще ти топли.
— Великолепна е! — Нел погали пелерината. — Опитах се да си я представя, когато Лу я описваше, но в действителност е много по-красива.
— Благодаря.
Миа се обърна и потърка буза в лицето на Лулу, преди да я целуне. Въпреки че страните и поруменяха от задоволство, Лулу я побутна да се отдръпне, сякаш бе раздразнена от тази проява на сантименталност.
— Отвори подаръка на Нел, защото и тя изгаря от нетърпение.
— Щом го видях, веднага се сетих за теб — сподели Нел, когато Миа остави пелерината и отвори малката кутийка. В нея блестяха чифт обици с малки сфери от лунен камък, в които бяха гравирани множество сребърни звезди.
— Прекрасни са! — Миа ги разгледа на светлината и целуна Нел. — И съвършено подходящи за днешния ми тоалет — добави и разпери ръце. Отново бе облечена в черно, но по лъскавата материя на роклята й блестяха безброй малки сребристи звезди и луни. — Не устоях на изкушението да си я купя за Хелоуин, а сега и тези… — Бързо свали обиците, които бе сложила, преди да излезе от къщи, и ги замени с подаръка на Нел. — Вече всичко е идеално.
— Добре тогава. — Лулу повдигна очилата си. — Върви да обереш точките!
— О, Лулу, не разваляй настроението ми. — Но Миа се засмя, докато вдигаха наздравица. — Искам торта. — Погледна миниатюрния часовник, който висеше на една от верижките на шията й. — Днес ще отворим няколко минути по-късно.
Не бе трудно да намери жълтата къщичка. Евън забави, докато минаваше покрай нея, за да разгледа малката постройка, скътана сред дърветата. Според него бе почти мизерна колиба и това го накара да се почувства дълбоко засегнат. Хелън предпочиташе да живее в този бордей, вместо в прекрасния дом, който той и бе осигурил.
Едва бе сдържал импулсивното си желание да нахълта в онова кафене и да я повлече навън за косите. „Публичният скандал — напомни си — не е препоръчителен начин човек да се справи с невярната си съпруга.“ — Подобни неща се решаваха насаме.
Върна се в селото, паркира и измина пътя обратно пеша. Кръвта му вече кипеше. Направи внимателен оглед и се убеди, че никоя от съседските къщи не е достатъчно близо, за да му даде повод за безпокойство. Все пак първо се поразходи сред дърветата и скрит в сенките им, дълго наблюдава къщата. Не долови никакво движение и най-сетне изтича до задната врата.
Почувства някаква вълна — силна и заплашителна, която сякаш го тласна обратно назад от вратата. За миг усети, че кожата му настръхва от страх и неволно се отдръпна от прага.
Напиращата ярост надделя над страха. Докато звездовидните камбанки, висящи от стрехите, силно звъняха от внезапен порив на вятъра, той се втурна през невидимата преграда и сграбчи дръжката на вратата.
„Дори не е заключила къщата“, помисли си с раздразнение, щом влезе. Как можеше да бъде толкова лекомислена?
Двадесета слава
Този следобед Нел десет пъти се отправя към дома си, но селото бе пълно с развлечения. Повечето търговци бяха облекли карнавални костюми по случай празника. Демони продаваха железария, а феи рекламираха стоки.
Беше обядвала късно с Рипли, а след това случайно бе срещнала Доркас, която бе решила да организира коледно тържество и приятелският им разговор се бе превърнал в делови.
Всички я спираха на улицата, за да я поздравят за годежа й.
Беше намерила своето място и човека, с когото да сподели живота си тук. Най-сетне бе намерила и призванието си и се бе върнала към истинската си същност.
Отби се в участъка, за да се уговори със Зак да разнесат пакетите с лакомства, които вече бе приготвила за призраците и таласъмите, канещи се да посетят всяка къща в селото, щом се стъмни.