— Липсваше ми. Нима мислеше, че няма да дойда? — Плъзна пръсти около тила й и през тялото й премина тръпка на отвращение. — Че няма да те намеря? Нали съм ти казвал безброй пъти, че нищо не ще ни раздели. — Нел затвори очи, когато той се наведе и докосна устните й със своите. Стисна кичур коса в юмрук и рязко го дръпна. — Знаеш с каква прическа те харесвам. Да не би да си се подстригала, за да ме ядосаш?
Тя поклати глава и по бузата й се търкулна сълза. Гласът и допирът му сякаш разрушиха всичко, което бе успяла да изгради, и я накараха да се почувства такава, каквато бе преди. Новата Нел напълно изчезна.
— Наистина успя да ме ядосаш, Хелън. Причини ми много неприятности. Ужасно много. Открадна цяла година от живота ми. — Сграбчи я още по-здраво за косите и наведе главата й назад. — Погледни ме, глупава малка кучко! Гледай ме, когато ти говоря.
Нел отвори очи и срещна студения му празен поглед.
— Знаеш, че трябва да си платиш за това. Повече от година загубено време. И досега си живяла в тази мизерна колиба, надсмивала си ми се и си работила като сервитьорка, слугиня на чужди хора. Опитваш се да развиваш някакъв жалък готварски бизнес. Да ме унижаваш. — Ръката му се придвижи от лицето към шията й и я притисна. — След време ще ти простя, Хелън. След известно време, защото знам, че схващаш бавно и си малко глуповата. Няма ли да ми кажеш защо, любов моя? Защо не ми говориш след толкова дълга раздяла?
Устните й бяха студени като лед, който всеки миг ще се пропука.
— Как ме откри?
В отговор той се усмихна и я накара да потръпне.
— Казах ти, че ще те намеря, където и да отидеш, каквото и да направиш. — Блъсна я така силно, че гърба и се удари в ръба на плота. Болката достигна до съзнанието й някак смътно, като далечен спомен. — Знаеш ли какво заварих тук, в малкото ти гнезденце, Хелън? Мъжки дрехи, кучко. С колко мъже си спала, мръснице? — Чайникът започна да изпуска пара, но никой не му обърна внимание. — Намерила си някой недодялан местен рибар и си му позволила да докосва с грубите си ръце всичко, което принадлежи на мен?
„Зак!“ Това бе първата й ясна мисъл. Толкова ясна, че насълзените й очи издадоха ужас.
— Няма никакъв рибар — каза тя и извика, когато усети плесницата му.
— Лъжкиня! Знаеш, че ненавиждам лъжците, няма… — При следващия удар от очите й бликнаха сълзи. Но той събуди новата й същност. Тя бе Нел Чанинг, която не би се предала. — Не се приближавай до мен. — Посегна да грабне нож, но той я изпревари. Както винаги, бе по-бърз.
— Това ли искаш? — Извади дългото, назъбено острие и го завъртя на светлината, на сантиметри от носа й. Нел настръхна. Помисли си: „Значи накрая все пак ще ме убие“.
Но вместо това, Евън рязко се обърна и я удари по лицето така силно, че Нел залитна и блъсна главата си в ръба на масата от масивно дърво. За миг сякаш видя ослепителна светлина, а след това й причерня. Не усети как тялото й се стовари на пода.
Миа даде торбичка с лакомства на момче, облечено като космонавт. Книжарницата бе едно от най-посещаваните места на Хелоуин. Беше закачила на витрината танцуващи скелети, ухилени тиквени фенери, летящи призраци и, разбира се — сборище на вещици. Вместо обичайната музика, звучаха вой, писъци и дрънчене на вериги.
Този ден и се струваше най-забавният в годината.
Поднесе на един каубой чаша пунш и от ледените кубчета на дъното на купата се надигна пара. Момчето я изгледа с широко отворени очи.
— Ще яхнеш ли метлата си тази нощ?
— Разбира се. — Миа се наведе. — Каква вещица ще бъда иначе?
— Онази, която преследва Дороти, е лоша вещица.
— Много лоша — съгласи се тя. — А аз съм добра.
— Тя е грозна и има зелено лице. Ти си хубава — засмя се гостът и сръбна от пунша.
— Много благодаря. Ти пък си страхлив. — Подаде му торбичка с бонбони. — Дано не ме изиграеш.
— Ха-ха. Благодаря, госпожо. — Пусна торбичката в чувала си и се затича към къщи да намери майка си.
Развеселена, Миа понечи да се изправи, но я прониза внезапна остра болка, която нахлу в нея като лъч светлина в храм. Видя мъж със светли очи и руси коси и блясък на острие.
— Обади се на Зак! — Втурна се към вратата и гласът й стресна Лулу. — Нел е в беда. Обади се на Зак!
Миа изтича на улицата, заобиколи група деца с карнавални костюми и едва не се блъсна в Рипли.
— Нел.
— Знам. — В съзнанието на Рипли все още отекваше звън. — Трябва да побързаме.
Бавно дойде в съзнание. Погледът й бе премрежен, а в главата и звучеше писък. В стаята бе съвсем тихо. Тя се претърколи, стенейки от болка, и застана на четири крака. Внезапен световъртеж я накара отново да се свие на кълбо.