В кухнята цареше тъмнина, нарушавана само от слабия пламък на свещта в средата на масата. Той бе седнал на единия от столовете. Нел различи лачените му обувки и съвършено изгладените панталони. Изпита желание да заплаче.
— Защо ме караш да те наказвам, Хелън? Единственото обяснение, което ми хрумва, е, че ти харесва. — Побутна я с върха на обувката си. — Така ли е?
Нел се опита да се отдръпне. „Само миг — помоли се тя, — дай ми само миг да си поема дъх и отново ще намеря сили.“
Той притисна гърба й с подметката си.
— Ще отидем някъде, където можем да обсъдим насаме глупавите ти постъпки и всички неприятности, които ми създаде.
Беше леко намръщен. Как ли щеше да й отмъсти? Може би като обезобрази тялото й. Беше го подтикнала към това.
— Ще отидем до колата ми — реши Евън. — Ще ме изчакаш там, докато събера багажа и огледам района.
Тя поклати глава. Знаеше, че е безсмислено, но поклати глава и тихо заплака. Усети допира на Диего, който се отърка в краката и.
— Ще направиш точно каквото ти казвам. — Почука по масата с върха на ножа. — Ако не ме послушаш, не бих имал друг избор. Вече те смятат за мъртва, Хелън. Много лесно заблудата може да се превърне в реалност. — Изведнъж вдигна глава, когато чу шум отвън. — Може би идва твоят рибар — прошепна и завъртя ножа в ръката си.
Зак отвори вратата и изруга, когато звънна мобилният му телефон. Този миг забавяне спаси живота му.
Усети движение и видя блясъка на стоварващо се острие. Изви се встрани и с рязко движение извади револвера си. Ножът разцепи рамото му, вместо да се забие право в сърцето.
Нел изпищя и се изправи, но й се зави свят и отново залитна. Видя двата силуета, вкопчени един в друг в мрака. „Оръжие“, помисли си тя и прехапа устни, за да не издаде нов вик. Нямаше да позволи на този негодник да й отнеме всичко, посягайки на човека, когото обича. Придвижи се с мъка до шкафа, върху който стояха ножовете, но не бяха там. Обърна се, готова да скочи и да се бори със зъби и нокти. Евън бе наведен над тялото на Зак и от ножа в ръката му капеше кръв.
— Господи! Не!
— Това ли е твоят рицар в бляскави доспехи, Хелън? С този мъж ли си се чукала зад гърба ми? Все още не е мъртъв. Но имам право да го убия, защото се опитва да открадне съпругата ми.
— Недей! — Нел си пое глътка въздух, за да събере кураж, и напрегна сетните си сили. — Ще тръгна с теб, ще направя каквото искаш.
— Разбира се, че ще го направиш.
— Той не е от значение за теб. — Нел пристъпи покрай плота и за миг зърна Диего с настръхнала козина й оголени зъби. — Искаш мен, нали? Заради мен си изминал целия път дотук.
Щеше да тръгне след нея. Ако успееше да се добере до вратата, щеше да я последва и да остави Зак. Трябваше да вложи цялата си воля, за да сдържи желанието си да се хвърли върху Зак и да го защити. Но само ако го погледнеше сега — и с двамата бе свършено.
— Знаех, че ще дойдеш — продължи тя и всеки мускул в тялото й затрепери, когато видя Евън да придвижва ножа надолу. — Очаквах те.
Той пристъпи към нея и котаракът скочи на гърба му като тигър. Гневният му вик отекна в ушите й, когато побягна навън.
Сви по улицата към селото, но се обърна назад за миг и видя Евън да излиза от къщата. Нямаше да успее.
Е, поне щяха да останат само двамата. Втурна се между дърветата, доверявайки се на съдбата.
Щом Евън прекрачи прага, Зак застана на колене. Болката разяждаше рамото му като впити горещи зъби. Когато се изправи, от пръстите му капеше кръв. Но мисълта за Нел го накара да забрави за болката. Побягна към вратата и излезе навън. След миг тя се скри от погледа му и мъжът я последва.
— Зак!
Спря се за секунда и видя ужаса, изписан върху лицата на сестра му и Миа.
— Той гони Нел. Има нож, а тя е замаяна.
Рипли прехапа устни, обзета от тревога. Ризата му бе напоена с кръв. Кимна и извади оръжието си.
— Каквото можеш да сториш — обърна се тя към Миа, — ще го приложим.
Навлезе в гората след брат си.
Нощта бе непрогледна. Нел тичаше като диво животно, преминавайки през храсталаци и прескачайки паднали клонки. Ако успееше да се скрие от погледа му, щеше да направи кръг през гората и да се върне при Зак. Помоли се с цялото си същество да е жив.
Чуваше стъпките на Евън зад гърба си и усещаше, че я настига. Дишането й бе учестено от умора и страх, а неговото й се струваше напълно спокойно и равномерно.
Зави й се свят и за миг изпита желание да се свлече на колене. Потисна го и продължи, препъвайки се. Този път нямаше да бъде победена.
Изведнъж тялото му се блъсна в нейното и я повали на земята. Тя се претърколи и го ритна, в отчаян опит да се освободи от него, но застина, когато той сграбчи косите й и притисна върха на ножа към гърлото й. Нел почувства тялото си празно и отпуснато като на кукла.