— Повечето хора очакват обикновени неща и получават именно това.
— Ако ми задаваш гатанка, не мога да я отгатна. — Нел нетърпеливо сведе поглед към краката си. — Ти не бе изненадана от това. Малко раздразнена, но не и изненадана.
Миа отново седна. Изглеждаше заинтригувана и повдигна вежди.
— Близо си до истината. Можеш доста добре да четеш по лицата на хората.
— Това е начин за оцеляване.
— Проницателна си — продължи Миа — Какво се случи? Предполагам, че би могло да се нарече съединяване. Какво се случва, когато три положителни заряда се окажат на едно и също място по едно и също време?
Нел поклати глава:
— Нямам представа.
— Нито пък аз. Но съм любопитна да открия. Нещо като разпознаване на себеподобен, не мислиш ли? Аз те познах.
Кръвта на Нел се смрази и кожата й настръхна:
— Не разбирам какво искаш да кажеш.
— Не коя си и откъде си, а каква си — тихо каза Миа. — Можеш да ми се довериш, понеже уважавам правото ти на личен живот. Няма да надничам в миналото ти, Нел. Интересувам се от бъдещето.
Нел отвори уста. Едва сдържа желанието си да сподели цялата истина за себе си. Всичко, от което бе избягала, което я преследваше. За да осъществи замисъла си, бе оставила съдбата си в чужди ръце. Но никога нямаше да го направи отново.
— Утре ще сервирам пролетна зеленчукова супа, пиле, тиквички и сандвичи. Нищо по-сложно.
— Това е добро начало. Следобед си почини. — Миа изчака, докато Нел стигна до вратата. — Нел? Ако продължиш да се страхуваш, той ще те победи.
— Пет пари не давам кой ще победи — отвърна Нел. Излезе бързо и затвори вратата след себе си.
Трета глава
Нел откри потока и кандилките — приличаха на малки късчета от слънцето под зелената сянка на дърветата. Седна на мекия горски килим, заслуша се в бълбукането на потока и чуруликането на птиците и отново възвърна душевния си мир.
Тук бе нейното място. Никога в живота си не се бе чувствала така сигурна в нещо, както сега.
Дори в детството й често й се струваше, че е натрапница. „Родителите ми нямат вина“, помисли си тя и прокара пръсти по медальона. Със сигурност причината не бе в тях. Но домът им бе там, където изпратеха баща й на работа, докато после отново го преместят. Нямаше определено място, което да свързва в спомените си с детството.
Майка й имаше дарбата да създава уют — независимо къде се намират и колко дълго остават. Но усещането бе различно от това да знаеш, че ден след ден, събуждайки се сутрин, през прозореца на спалнята си ще виждаш един и същ изглед. Нел винаги бе носила в себе си този копнеж.
Надеждата й да го задоволи, свързвайки се с Евън, се бе оказала измамна. Би трябвало да знае, че това е нещо, което трябва да открие сама за себе си.
Може би сега го бе постигнала. Тук, на това място.
Ето какво бе искала да каже Миа с думите разпознаване на себеподобен. И двете по някакъв прекрасен начин бяха свързани с острова.
Все пак Миа бе жена със силно развита интуиция и притежаваше странна сила. Умееше да разгадава тайни, Нел можеше само да се надява, че ще удържи на думата си и няма да любопитства. Ако някой започнеше да рови в миналото й, тя трябваше да си тръгне. Независимо колко бе свързана с това място, не би могла да остане. Не биваше да го допуска.
Изправи се на крака, протегна ръце нагоре към слънцето и бавно се завъртя в кръг. Нямаше да позволи това да се случи. Щеше да се довери на Миа. Щеше да работи за нея, да живее в малката жълта къщичка и да се буди всяка сутрин с великолепното чувство, че е свободна.
Връщайки се обратно към къщата, си помисли, че с времето тя и Миа могат да станат истински приятелки. Би било чудесно да има такава жизнена и умна приятелка.
„Какво ли е да бъдеш жена като Миа Девлин? — запита се Нел. — Да притежаваш толкова съвършена красота и изключителна увереност?“ Навярно тя никога не си задаваше въпроса дали е постъпила правилно и не се притесняваше, че може би това, което е направила, не е достатъчно добро.
Прекрасен живот!
Все пак, докато красотата бе по рождение, увереността можеше да се придобие. Да се завоюва. Нима радостта от спечелването на малките битки не бе нещо удивително? Всеки път човек се връщаше към войната, по-добре въоръжен.
„Стига си губила времето си със самоанализи“, напомни си тя и ускори крачка. Беше решила да похарчи остатъка от аванса си в градинарския център. „И това ако не е увереност!“, помисли си.
Откриха й текуща сметка. „Още един дълг към Миа“, помисли си Нел, докато пресичаше острова с колата на път за дома. Тя работеше за Миа Девлин, така че бе посрещната любезно, имаха й доверие и й позволиха да отнесе покупките само срещу подпис.