Нел предположи, че е някаква магия, която съществува само в малките градове. Пребори се с изкушението да се възползва от това предимство и се ограничи само с няколко сандъчета с разсад, саксии и пръст за тях. И глупаво каменно фонтанче с причудливи фигури, които щяха да бъдат като пазачи на градината й.
Изгаряща от нетърпение да започне, тя паркира колата пред къщата и изскочи навън. В момента, когато отвори задната врата, бе погълната от уханието на малката си джунгла. „Ще ни бъде много весело и чудесно ще се грижа за всички вас.“
Здраво стъпила на краката си, тя се протегна вътре, за да извади първото сандъче с разсад.
„Страхотна гледка! — помисли си Зак, когато спря на отсрещната страна на улицата. — Хубаво женско задниче в прилепнали избелели джинси. Ако един мъж не спре да се полюбува няколко минути, значи е жалък нещастник.“ Слезе от патрулната кола, облегна се на вратата и се загледа как Нел изважда сандъче с розови и бели петунии.
— Хубава картинка.
Тя трепна и едва не изпусна сандъчето. Зак забеляза тревога в очите й. С бавни крачки пресече улицата и се отправи към нея.
— Нека да ти помогна.
— Няма нужда, ще се справя сама.
— Ще имаш доста работа. — Пресегна се покрай нея и извади още две сандъчета. — Къде ще ги носиш?
— Засега ще ги оставя зад къщата. Още не съм решила къде да ги засадя. Но наистина няма нужда да…
— Хубаво ухае. Какво имаш тук?
— Подправки. Розмарин, босилек, пелин и други. — Нел реши, че най-бързият начин да го разкара е да му позволи да отнесе сандъчетата. Тръгна през двора. — Имам намерение да засадя леха с подправки пред кухнята. Може да добавя и някои зеленчуци, когато имам време.
— Майка ми винаги казва, че да засадиш цветя означава да пуснеш корени.
— Аз възнамерявам да направя и двете. Сложете сандъчетата на верандата. Благодаря ви, шерифе.
— Има още две на предната седалка.
— Аз мога…
— Ще отида да ги донеса. Сети ли се да вземеш пръст?
— Да, в багажника е.
Той се усмихна и протегна ръка:
— Ще ми трябват ключовете.
— О, разбира се — Нел видя, че няма да може да се измъкне и бръкна в джоба си. — Благодаря.
Когато шерифът се отдалечи, тя стисна юмруци. Всичко бе наред. Просто бе услужлив. Не всеки мъж и не всеки полицай е опасен — много добре знаеше това.
Зак се върна, натоварен. Беше преметнал през рамо голяма торба с пръст, а в едрите си ръце държеше сандъче с розови мушката и бели импасианси. Гледката я накара да се засмее.
— Купила съм толкова много неща! — Взе сандъчето с цветя от ръцете му. — Имах намерение да взема само подправки и докато се усетя, вече не можех да спра.
— Така казват всички. Ще взема саксиите и инструментите.
— Шериф Тод. — По-рано й се струваше съвсем естествено да отвръща на любезността с любезност. — Искаше й се отново да бъде естествена — Сутринта направих лимонада. Бихте ли приели една чаша?
— Ще ви бъда много благодарен.
Нел се опитваше да се отпусне и да бъде естествена. Сложи лед в две чаши и наля от киселата лимонада. Когато излезе навън, той се бе върнал. Нещо във външния му вид — едър и мъжествен, застанал между пъстрите цветя — я накара да потръпне.
Привличане. Когато разпозна чувството, тя си напомни, че не бива, а и не би искала отново да го изпита.
— Благодаря за хамалската услуга.
— Няма защо. — Проследи движенията му, когато взе чашата и изпи половината, и внезапно я обзе приятно вълнение. Зак разклати чашата. — Превъзходна е. Не мога да си спомня кога за последен път съм пил прясна лимонада. Ти си истинска находка.
— Просто обичам да се суетя в кухнята. — Нел се наведе да вземе новата градинска лопата.
— Не си купила ръкавици.
— Не, не се сетих.
Зак долови желанието й час по-скоро той да изпие лимонадата и да си тръгне, но не го направи, а седна и се настани удобно на площадката пред кухнята.
— Имаш ли нещо против да поседна за минута? Днес имах напрегнат ден. Можеш да започваш. Приятно ми е да наблюдавам жена, която работи в градината.
Нел също искаше да седне на огряната от слънчева светлина площадка и да помисли къде би могла да посади цветята и подправките. Но сега нищо друго не й оставаше, освен да се залови за работа.
Започна със саксиите, като си каза, че ако резултатът не й хареса, винаги може отново да ги пресади.
— Говорихте ли с онзи човек за кучето?
— С Пит ли? — попита Зак и отпи от лимонадата. — Мисля, че се споразумяхме и на нашия малък остров отново се възцари мир. — В думите му се долови насмешка и леко задоволство.