— На остров с такива размери не може да става въпрос за далечно разстояние. Днес ще бъде горещо — спокойно каза Зак. — До обяд плажът ще се препълни. Приятно е човек да се разходи, преди да се появят безброй хавлиени кърпи и тела.
— Да, но…
— Хайде ела.
— Какво?
— Да отидем до къщата. Ще ти дам торбичка за мидените черупки и камъните.
— О, няма защо. Наистина нямам нужда…
— Нел, от всички полицаи ли се притесняваш, от всички мъже или само от мен?
— Не съм притеснена.
— Докажи го — Зак остана на мястото си, но й подаде ръка. Нел се вгледа в очите му. Имаха благ израз. Издаваха проницателност, но и търпение. Пристъпи бавно напред и пое ръката му. — Какво мислиш да правиш с мидените черупки?
— Нищо. — Пулсът и бе учестен, но положи усилие да се изкачи по пясъчните стълби заедно със Зак. — Просто ще ги разхвърлям из градината.
Ръката му стискаше нейната съвсем леко, но въпреки това би могла да каже, че е здрава и силна. Не носеше пръстени, нито часовник.
„Не обича да се перчи — помисли си Нел. — Не носи украшения.“
Също като нея, той бе бос и джинсите му бяха скъсани на коленете, с разръфан подгъв. Косите му бяха с изсветлели от слънцето кичури, кожата му имаше златистокафяв тен и приличаше по-скоро на скитник по плажа, отколкото на шериф, което накара Нел да се почувства по-спокойна. Щом стигнаха до площадката, завиха и се спуснаха по лекия наклон. Долу, отвъд скалите, имаше слънчево заливче, където до разнебитения кей лениво се полюшваше малка червена лодка.
— Като картина — каза тихо Нел.
— Плавала ли си някога с лодка?
— Да, малко — бързо отвърна тя. — Твоя ли е?
— Моя е.
Внезапно във водата се чу силен плясък и иззад скалите се показа едра тъмна глава. Нел погледна втренчено и видя огромно черно куче, което изскочи на брега и изтръска козината си.
— Тя също — каза Зак. — Обичаш ли кучета? Кажи ми. Мога да я задържа, за да имаш преднина.
— Няма нужда, обичам кучета. — Нел примигна и отново го погледна. — Какво имате предвид под „преднина“?
Зак не си направи труда да отговори, а само се усмихна, когато кучето заподскача по склона. То се хвърли към него, весело завъртя опашка, пръскайки около себе си капки вода, и започна да го ближе по лицето. Излая два пъти, стегна мускули и щеше да направи същото и с Нел, ако Зак не го бе спрял.
— Това е Люси. Много е дружелюбна, но й липсват маниери.
Люси стъпи долу, цялото й тяло трепереше. След това, очевидно неспособна да контролира радостта и вълнението си, отново се втурна към Зак.
— На две години е — продължи той, решително отблъсна кучето и му даде знак да седне на земята. — Черен лабрадор. Казаха ми, че стават по-спокойни, когато пораснат.
— Красива е. — Нел я погали по главата и още при първото докосване кучето се търкулна по гръб на земята.
— Няма и гордост — допълни Зак и с изненада видя как Нел приклекна и започна да разтърква с две ръце корема й, доставяйки й огромна наслада.
— Нямаш нужда от гордост, когато си красива, нали, Люси? О, няма нищо по-хубаво от голямо красиво куче. Аз винаги… ох!
Преливаща от блаженство, Люси се търкулна, блъсна се в Нел и я събори по гръб на земята. Зак се спусна, но не бе достатъчно бърз, за да я предпази от облизване.
— За бога, Люси, не! Ей, съжалявам! — Той посочи към кучето и с една ръка помогна на Нел да се изправи. — Добре ли си? Нарани ли те?
— Не, добре съм.
Беше останала почти без дъх, но не само по тази причина. Зак я поизтупа, докато кучето седна на земята с наведена глава, плахо удряйки с опашка. Нел забеляза, че е разочарован и загрижен, но не и ядосан.
— Не си си ударила главата, нали? Проклетото куче тежи почти колкото теб! Лакътят ти е леко наранен — добави Зак, после забеляза, че тя се смее. — Какво смешно има?
— Всъщност нищо. Много е сладка, като се преструва на засрамена. Очевидно се страхува от вас.
— Да, налагам я с бухалка по два пъти седмично, независимо дали заслужава или не. — Той леко прокара дланта си нагоре-надолу по ръката на Нел. — Сигурна ли си, че си добре?
— Да. — Нел забеляза, че стоят много близо един до друг, почти прегърнати. Кожата й настръхна при допира на ръцете му. — Да — повтори и предпазливо отстъпи назад. — Не съм наранена.
— По-силна си, отколкото изглеждаш. — Зак забеляза дългите, добре оформени мускули на ръцете й. Вече се бе възхитил от краката. — Влез вътре — каза. — Не се отнася за теб, ти си наказана. — Посочи към кучето. Взе обувките на Нел от земята и се отправи към площадката. Любопитна и неспособна да измисли извинение, Нел мина през вратата и влезе в просторна разхвърляна кухня. — Прислужницата е в отпуск за цели десет години. — Без да изпитва смущение от безпорядъка, Зак сложи обувките й на пода и се запъти към хладилника. — Не мога да ти предложа домашна лимонада, но имаме чай с лед.