— И с това помпим икономиката на острова — каза Стив и едва забележимо се усмихна. — Много е глупаво от ваша страна да ни се карате за няколко омара, които предполагате, че сме откраднали.
— Може би. И все пак не е чак толкова глупаво в сравнение с това да не се съгласите всеки да даде по десет долара и нещата да се уредят мирно и кротко. Помислете си. Островът е малък — каза Зак и тръгна към вратата. — Мълвата се разнася бързо.
— Това заплаха ли е? Заплашването на цивилни е противозаконно.
Зак се обърна и поклати глава:
— Обзалагам се, че следваш право.
Излезе и се върна в патрулната кола. Не му отне много време да обиколи острова и да се погрижи момчетата да си получат заслуженото.
Рипли слезе надолу по главната улица и срещна Зак пред хотел „Омагьосаният хан“.
— Младежите с омарите са имали проблем с кредитните си карти в пицарията — започна тя. — Апаратът се повредил и трябвало да платят в брой за обяда.
— Така ли?
— Да. Освен това всеки филм, който поискали да вземат на видеокасета, бил вече зает.
— Ужасно.
— Нямало и свободни водни ски.
— Колко жалко!
— И като продължение на серията неприятни стечения на обстоятелствата — климатикът им се повредил.
— А днес е горещ ден. Сигурно през нощта ще бъде задушно и няма да е много приятно за спане.
— Закари, ти си долен негодник. — Рипли се повдигна на пръсти и шумно го целуна по устните. — Ето защо те обичам.
— Имам намерение да стана още по-долен. Този Хикмън е костелив орех. Другите трима ще се огънат по-бързо, но него трябва по-дълго да го убеждавам. — Зак обви с ръка раменете на Рипли. — Е, ще ходиш ли в кафенето на обяд?
— Може би. Защо?
— Помислих си, че би могла да ми направиш една малка услуга, понеже ме обичаш.
Рипли извърна глава да го погледне и конската й опашка силно се разлюля:
— Ако искаш да ти уредя среща с Нел, просто забрави!
— И сам мога да го постигна, благодаря.
— Досега удряш на камък.
— Не съм се отказал. Надявах се да кажеш на Миа, че се справихме с момчетата, така че да не прави нищо…
— Какво искаш да кажеш с това „да не прави нищо“? Какво общо има тя? — Рипли замълча, после гневно добави: — По дяволите!
— Недей да се дразниш. Просто Карл ми каза, че е говорил с нея. Не е необходимо да се разчува, че местната ни вещица спретва магии. Или каквото и да било. — За да успокои Рипли, Зак стисна по-силно раменете й. — Мога и сам да вляза и да поговоря с нея, но момчетата би трябвало да се появят след няколко минути. Искам да остана тук, да изглеждам самодоволен и да вдъхвам респект.
— Аз ще говоря с нея.
— Много си мила, Рип. И помни: Карл е ходил при нея.
— Да, да, да — Рипли се освободи от ръката му и пресече улицата.
„Вещици и магии. Това са пълни врели-некипели — мислеше си тя, докато се придвижваше бързо и леко по тротоара. — Човек като Карл Мейси не бива да вярва на подобни небивалици.“ Обяснимо бе туристите да проявяват интерес към историите за Трите сестри. Това бе едно от нещата, които ги довеждаха на острова. Но мисълта, че и един от местните жители им отдава значение, бе непоносима.
Миа насърчаваше хората да се поддават на тази заблуда — само за да бъде вярна на себе си.
Рипли бързо влезе в книжарницата и погледна навъсено към Лулу, която маркираше на касата покупката на поредния клиент.
— Къде е тя?
— На горния стаж. Днес е много заета.
— Да, тя е работлива пчеличка — промърмори Рипли и се отправи нагоре по стълбите.
Забеляза Миа, която обслужваше клиентка в отделението за готварски книги, и й се озъби. Миа леко примигна. Изгаряща от нетърпение, Рипли се отправи към кафенето, изчака реда си и нервно поръча кафе.
— Няма ли да обядвате?
Зачервена от обедното оживление, Нел наля от прясно приготвеното кафе.
— Загубих апетит.
— Това е много лошо — изчурулика Миа зад гърба на Рипли. — Салатата от омари днес е превъзходна.
Рипли само размаха пръст, а после мина зад барплота, влезе в кухнята и когато Миа я последва, тя сложи ръце на кръста си:
— Двамата със Зак ще се справим с проблема. Искам да стоиш настрана от това.
Миа отвърна с възможно най-нежния глас:
— Дори не ми е хрумвало да се меся в работата на силите на реда.
— Извинете — колебливо каза Нел и леко се покашля! — Трябва да направя сандвичи.
— Продължавай. — Миа и даде знак отново да се заеме с работата си. — Ние с госпожица заместник-шерифката почти свършихме.
— Спести си остроумните коментари.
— Ще ги запазя специално за теб.
— Не искам да предприемаш каквото и да било и искам да кажеш на Карл, че не си направила нищо.