— Не започвай. В чудесно настроение съм. Моля те, не го разваляй с приказки за Миа и налудничавите й занимания.
— Както желаеш.
— Отивам да взема душ. Аз ще поема първата смяна. Сигурно си преуморен.
— Добре съм. Слушай… — Но Зак замълча, опитвайки се да намери точните думи.
— Слушам те.
— На път към дома минах покрай жълтата къща. Лампите на Нел светеха и се отбих.
— Аха — с насмешка промълви Рипли.
— Никакъв напредък. Пих чаша кафе с кифличка.
— Горкият Зак. Съжалявам да чуя това.
Друг път той би се засмял, но сега се изчерви и се приближи към парапета.
— Отбиваш се да я видиш почти всеки ден. Приятелки сте, нали?
— Мисля, че доста се сприятелихме. Трудно е човек да не я хареса.
— Жените са склонни да споделят някои неща с приятелките си, нали?
— Вероятно. Искаш да я попитам дали те харесва достатъчно, за да отиде на танци с теб? — Рипли избухна в смях, но спря, когато се обърна и видя израза на лицето му. — Ей, съжалявам! Не знаех, че е сериозно. Какво става?
— Мисля, че й е било причинено зло.
— От мъж ли? — Тя погледна надолу към бутилката с вода. — Това е ужасно.
— Някой кучи син се е отнесъл грубо с нея. Сигурен съм. Не знам дали е потърсила помощ от психоаналитик, но ми се струва, че би се доверила… нали разбираш… на приятелка, Рип. Жена, с която може да разговаря откровено.
— Зак, нали знаеш, че не ме бива за това?
— Аз не съм подходящ да й бъда „приятелка“, Рип. Само опитай… да прекараш известно време с нея. Да излезете с лодката или да отидете да пазарувате, или… — Направи неразбираем жест. — Да си лакирате една на друга ноктите.
— Моля?
— Стига де, не знам какво правите в мистериозните си убежища, когато наоколо няма мъже.
— Бием се с възглавници, само по бельо. — Думите й го развеселиха, както бе очаквала.
— Наистина ли? Боях се, че това са измислици. Е, бъди й приятелка, става ли?
— Струва ми се, че вече си хлътнал.
— Да. Е?
— Добре, ще опитам да се сприятеля с нея.
Нел влезе в „Ковън“ точно в пет. Не се оказа мрачно и неприветливо място, на каквото се бе страхувала, че ще попадне. Напротив, беше доста приятно. Светлината бе бледосиня и придаваше лек оттенък на белите цветя в средата на всяка маса.
Масите бяха кръгли, заобиколени от дълбоки кресла и малки дивани. Чашите искряха на лъскавия барплот. Нел току-що бе избрала маса, когато млада сервитьорка с черен костюм сложи пред нея сребърна купа с хрупкави лакомства.
— Да ви донеса ли нещо за пиене?
— Очаквам някого. Само минерална вода засега. Благодаря.
Единствените други клиенти бяха мъж и жена, които внимателно разглеждаха туристическа брошура на „Айлънд турс“, докато пиеха бяло вино и хапваха сирене. Музиката беше тиха и много приличаше на тази, която Миа пускаше в кафенето. Нел се опита да се отпусне на стола, съжалявайки, че не бе взела със себе си книга.
Няколко минути по-късно Миа влезе грациозно, облечена с дълга пола, която се спускаше на дипли около стройните й крака. Носеше книга и махна към бара със свободната си ръка:
— Чаша каберне, Бетси.
— Първата е от Карл Мейси. — Бетси й намигна. — Той я поръча за теб.
— Кажи му, че с удоволствие ще я приема. — Миа седна срещу Нел. — С колата ли дойде?
— Не, пеша.
— Пиеш ли алкохол?
— Понякога.
— Ще пийнеш ли нещо сега? Какво предпочиташ?
— Каберне би било чудесно, благодаря.
— Две чаши, Бетси. Господи, обичам такива неща! — Посегна към купата с лакомства. — Особено онези със сиренето, които приличат на китайски йероглифи. Донесох ти една книга. Подарявам ти я. — Подаде книгата на Нел. — Предполагам, че искаш да прочетеш къде си избрала да живееш.
— Да, разбира се. „Трите сестри: легенди и история“ — прочете тя на корицата. — Благодаря.
— Можеш да се настаниш удобно, да подвиеш крака. Първо, държа да ти кажа, че съм изключително доволна от работата ти.
— Радвам се да го чуя. Приятно ми е да работя в кафенето и книжарницата. Не бих могла да си намеря по-подходяща работа.
— О, значи ти си Нел. — Дочула думите й, докато сервираше виното, Бетси засия. — Не сме се виждали досега, защото когато идвам в кафенето, смяната ти вече е свършила. Ще се опитам да се отбия някога, преди да отворя бара. Сладкишите ти са чудесни.
— Благодаря.
— Имаш ли вест от Джейн, Миа?
— Днес се обади. Тим се е явил на прослушваното и са обнадеждени. Ще работят в хлебарница в Челси, за да си плащат наема.
— Надявам се, че са щастливи.
— Аз — също.
— Оставям ви на спокойствие. Ако имате нужда от нещо, обадете се.
— И така. — Миа вдигна чашата и я допря до тази на Нел. — Slainte!