— Моля?
— Галски тост. Наздраве! — Миа поднесе чашата към устните си, поглеждайки към Нел. — Какво знаеш за вещиците?
— Какви вещици? Като Елизабет Монтгомъри от „Омагьосаната“ или онези, които носят кристали, палят свещи и продават малки шишенца с любовен еликсир?
Миа се засмя и кръстоса крака.
— Всъщност не мислех за Холивуд или за самозванките, които се правят на вещици.
— Не исках да прозвучи обидно. Знам, че има хора, които се отнасят към тези неща много сериозно — като към вид религия, която би трябвало да се уважава.
— Дори и да звучи налудничаво? — попита Миа с лека усмивка.
— Не, нещата, които говориш, не ми се струват налудничави. Разбирам… Спомена за това още първия ден, а после при разговора си с Рипли вчера.
— Добре, значи вече сме наясно, че аз съм вещица. — Миа отново отпи от виното. — Голяма сладурана си, Нел. Упорито се опитваш да обсъждаш това интелигентно, трезво, докато в същото време мислиш, че съм… нека да кажем… ексцентрична. Ще го отложим за момент и ще се върнем назад в историята, за да ти кажа някои основни неща. Нали знаеш за процесите срещу вещиците в Салем?
— Разбира се. Няколко истерични млади момичета, фанатизирани пуритани, тълпата крещи: „Изгорете вещицата!“
— Обесвали са ги — поправи я Миа. — Деветнадесет души — всичките невинни, били обесени през 1692. Един бил премазан, когато отказал да заяви дали е невинен или виновен. Други умрели в затвора. По всяко време е имало преследване на вещици — в Европа, тук, по всички кътчета на света. Дори когато повечето хора престанали да вярват или отказвали да повярват в магьосничеството, имало гонения. Нацизъм, маккартизъм, Ку-клукс-клан и т.н. Това са фанатици с власт, преследващи свои цели, които примамват хора с достатъчно податливо съзнание, за да вършат мръсната работа. — „Само не ме карай да се впускам в подробности“, помисли си. — Днес ще се занимаем с малък отрязък от историята. — Облегна се назад и леко потупа с пръсти по книгата. — Пуританите дошли тук, според техните думи, да търсят религиозна свобода. Разбира се, много от тях само търсели място да утвърдят собственото си влияние, като всяват страх у останалите. В Салем преследвали и убивали слепешката. Нито една от деветнадесетте, чийто живот отнели, не била вещица.
— Хората, които се поддават на предразсъдъци и страх, никога нямат ясен поглед върху нещата.
— Добре казано. Между тях имало три жени, които избрали този остров, за да изживеят живота си и да упражняват уменията си. Силни жени, които помагали на болните и покаялите се. И трите знаели, че не могат дълго да останат там, където живеели. Рано или късно щели да бъдат обвинени и осъдени. И така създали Острова на Трите сестри.
— Създали?
— Говори се, че се срещнали тайно и направили магия. Част от сушата се отцепила. Сега живеем върху онзи къс земя, който те успели да отделят от крайбрежието. Светилище. Убежище. Нали и ти дойде тук, търсейки именно това, Нел?
— Дойдох да си намеря работа.
— И я намери. Трите били известни с имената Въздух, Земя и Огън. Няколко години живели сами, спокойно и в мир. — Самотата ги направила по-слаби. Тази, която се наричала Въздух, пожелала любов.
— Всички желаем това — тихо каза Нел.
— Може би. Мечтаела за красив принц, целият в злато, които да я отведе на някое прекрасно място, където биха могли да живеят щастливо и да имат деца. Била непредпазлива в желанието си, както повечето жени, когато копнеят за нещо. Принцът дошъл и тя видяла само това, че е красив и целият в злато. Заминала с него и напуснала своя рай. Опитала се да бъде добра и покорна съпруга, родила деца и ги обичала. Но не му било достатъчно. Под златното покритие се криел мрак. Започнала да се страхува от него и той подхранвал страха й. Една нощ се вбесил и я убил — само заради това, че е такава, каквато е.
— Тъжна история. — Гърлото на Нел беше пресъхнало, но тя не вдиша чашата си.
— Има и още, но това е достатъчно засега. Всяка от тях има тъжна история с трагичен край. И всяка от трите е оставила потомство. Дете, което да роди дете и т.н. Говори се, че ще дойде време, когато наследничките на сестрите ще се съберат на острова. Всяка от тях трябвало да намери начин да поправи грешката си и да унищожи модела, създаден преди триста години. Ако не успеят, островът щял да потъне в морето. Да изчезне като Атлантида.
— Островите не потъват в морето.
— И обикновено не се създават от три жени — възрази Миа. — Ако повярваш в първото, и второто би ти се сторило правдоподобно.
— Ти вярваш в това. — Нел кимна. — И че си една от наследничките.
— Да, както и ти.