— Нел! Нел, почакай една минута. — След като не получи отговор, Зак поклати глава и бързо пресече улицата. — Нека ти помогна.
Нел се учуди на самата себе си, че не подскочи от радост, когато той я настигна и взе две от торбите.
— Мога да ги нося. Много бързам.
— Ще се движиш по-бързо, ако не си претоварена. Продуктите за кафенето ли са?
— Да, да.
Тя почти тичаше. Би могла да направи набързо още една салата. Бяха й нужни десет минути, най-много петнадесет. И да приготви съставките за сандвичите. После би могла да се заеме със сладкишите. Ако започнеше веднага, може би никой нямаше да бъде принуден да чака.
— Предполагам, че си много заета.
Не му хареса изразът на лицето й. Изглеждаше мрачна, със застинал поглед. Сякаш бе тръгнала на война.
— Би трябвало да го предвидя, нямам извинение.
Мина през задната врата на книжарницата и се втурна по стълбите. Когато Зак стигна до кухнята, тя вече изваждаше нещата от чантата.
— Благодаря. Мога да се погрижа за това. Знам какво да правя.
„Движи се като сянка — помисли си Зак. — Очите й са уморени и е ужасно бледа.“
— Мислех, че смяната ти свършва в два, Нел.
— Два? — Без да вдигне поглед, тя продължи да реже, стърже и смесва. — Не, направих грешка. Трябва да я поправя. Всичко ще бъде наред. Няма да създам неудобство на никого. Би трябвало по-добре да организирам нещата. Следващия път непременно ще го направя. Обещавам.
— Трябват ми два специални сандвича и един вегетариански… Нел, какво има, за бога? — промърмори Пег, когато застана на прага.
Зак сложи ръката си върху нейната.
— Повикай Миа — тихо каза той.
— Два специални и един вегетариански. Добре, добре. — Нел отмести салатата от фасул и краставици настрана и извади продуктите за сандвичите. — Купих още малко патладжани, така че всичко ще бъде наред.
— Никой не е притеснен, Нел. Няма нужда да се тревожиш. Защо не поседнеш за минута?
— Трябва ми само половин час. Не, двадесет минути. Никой от клиентите няма да бъде принуден да чака дълго. — Нел взе поръчката, завъртя се и рязко спря, когато влезе Миа. — Всичко е наред. Наистина всичко е наред. Ще имаме достатъчно храна.
— Ще взема тези. — Пег се приближи и взе поръчките от ръцете на Нел. — Изглеждат чудесно.
— Веднага ще приготвя нова салата. — Сякаш около гърдите и главата й се затягаха обръчи. — Няма да отнеме много време. После ще се погрижа за останалото. Не се ядосвай.
— Никой не се ядосва, Нел. Мисля, че би трябвало да си починеш.
— Няма нужда. Вече свършвам. — Отчаяно грабна пакетче с орехи. — Знам, че трябваше да организирам нещата по-добре и ужасно съжалявам, но ще направя така, че всичко да върви гладко.
Зак не издържаше да я гледа как стои разтреперана, с пребледняло лице.
— По дяволите! — скара й се той и се приближи.
— Недей! — Препъвайки се, Нел отстъпи назад, изпусна пакетчето и вдигна ръце, като че ли за да предпази лицето си от удар. В момента, когато го направи, изпита срам.
— За бога, момиче, успокой се — гласът на Зак беше изпълнен със съчувствие.
Нел се отдръпна.
— Искам да дойдеш с мен веднага. — Миа се приближи и я хвана за ръка. — Нали нямаш нищо против? Хайде ела!
Трепереща от напрежение и срам, Нел покорно я последва. Зак пъхна ръце в джобовете си, чувствайки се напълно безсилен.
— Не знам какво ме прихвана. Последният час бе минал почти като насън.
— Бих казала, че те е обхванала голяма паника. А сега седни. — Миа прекоси офиса, отвори едно шкафче, където Нел предполагаше, че се съхраняват документи. Вместо това, видя малък хладилник, зареден с бутилки вода и сокове. — Не си длъжна да разговаряш с мен — каза Миа, пристъпи напред и й подаде отворена бутилка вода. — Но би трябвало да поговориш с някого.
— Знам. — Вместо да отпие от водата, Нел разтърка лицето си с хладната бутилка. „Това беше повече от глупаво — помисли си. — Да се притеснявам, че патладжаните са свършили.“ — Мислех, че съм го преодоляла. Не ми се беше случвало от дълго време. Може би месеци. Бяхме толкова заети и продуктите бяха на привършване. Въобразих си, че ако не купя още патладжани, светът ще свърши. — Отпи глътка вода. — Наистина е глупаво.
— Не е глупаво, ако в миналото си била наказвана за нещо също толкова незначително.
Нел остави бутилката.
— Той не е тук. Не може да ме нарани.
— Не може ли? Малка сестричке, той все още не е престанал да те наранява.
— Ако това е истина, проблемът си е мой. Повече няма да бъда изтривалка, нито боксова круша.
— Радвам се да го чуя.
Нел притисна с пръсти слепоочията си. Осъзна, че трябва да се освободи от това, което таи в себе си, иначе отново щеше да я обземе паника.