— Чудех се… какво ли прави Люси по цял ден, когато си навън и се грижиш за спазването на закона?
— Това-онова. Кучешки работи.
Думите му разсмяха Нел.
— Кучешки работи ли?
— Разбира се. Понякога се мотае около къщата, търкаля се в тревата или дълбоко размишлява. Друг път, когато е в настроение, идва в участъка с мен. Плува, гризе ми обувките. Мисля да й купя брат или сестра.
— Аз мисля да си взема котка. Не съм сигурна дали ще мога да дресирам куче. С котката ще бъде по-лесно. Видях в магазина бележка, че някой подарява котенца.
— Котката на дъщерята на семейство Стабънс. Дочух, че са им останали едно-две. Къщата им е над залива. На два етажа, със сини капаци на прозорците.
Нел кимна и спря. Напомни си, че досега инстинктът й не я е подвеждал. Защо бе престанала да го следва?
— Зак, решила съм да изпробвам една нова рецепта тази вечер. Риба тон и морски език със сушени домати и сирене. Трябва ми опитно зайче.
Той вдигна ръката й и близна още веднъж от почти разтопения сладолед.
— Е, случайно нямам належащи планове за вечерта, а като шериф съм длъжен да правя всичко, което мога, за да бъда в услуга на обществото. В колко часа?
— Седем устройва ли те?
— Да, удобно е.
— Чудесно. Ще се видим тогава. Донеси си апетита — каза тя и бързо се отдалечи.
— Разчитай на това — отвърна Зак и свали очилата ниско над върха на носа си, за да я погледа как се отправя обратно към селото.
В седем часа мезето беше готово, а виното се охлаждаше. Нел бе купила на старо една маса и имаше намерение да отдели част от почивния си ден, за да я изстърже и боядиса. Но засега бе покрила издрасканото дърво и олющената зелена боя с покривка. Беше я поставила в задната градина върху тревата, заедно с два стола, купени също на старо. В момента не бяха много представителни, но щеше да ги разкраси. Все пак бяха нейни.
Беше сложила две чинии, две купички и чаши за вино. Всичко това бе купила от магазина за стоки с намалени цени на острова. Нещата не си подхождаха, но й хрумна, че резултатът може да бъде приятен. Бяха пълна противоположност на съвършения китайски порцелан и сребърните прибори от недалечното й минало.
Градината й се развиваше добре, а доматите, чушките, тиквите и малките тиквички щяха да бъдат посадени още на другата сутрин. Отново щеше да остане без пари, но бе доволна.
— Всичко изглежда чудесно. — Нел се обърна и видя Гладис Мейси, която стоеше на края на своята поляна, стискайки огромна бяла чанта. — Също като на картина.
— Мисис Мейси, здравейте.
— Надявам се, че нямаш нищо против да намина. Щях да се обадя, но ти нямаш телефон.
— Да, наистина нямам. Искате ли да пийнете нещо?
— Не, не си прави труда. Идвам по делови въпрос.
— Делови?
— Да. — Гладис кимна енергично и черната й коса леко се полюшна. — С Карл имаме тридесетгодишнина от сватбата в края на юли.
— Поздравления.
— Можеш да го кажеш още веднъж. Двама души са издържали заедно три десетилетия. Все пак това е сериозен повод. Искам да организирам парти. Преди малко разговарях с Карл. Ще се наложи да облече костюм по този случай. Хрумна ми да те помоля да се погрижиш за храната и напитките.
— О, добре.
— Искам всичко да бъде доставено на място — категорично заяви Гладис. — Когато дъщеря ми се омъжи миналия април, наехме доставчик от континента. Храната бе твърде пикантна за моя вкус и твърде скъпа за Карл, но нямахме голям избор. Предполагам, че няма да смъкнеш кожата от гърба ми за купичка студени скариди.
— Мисис Мейси, благодаря, че сте се сетили за мен, но не съм подготвена за доставка на храна.
— Е, имаш време, нали? Мога да ти дам списък колко хора ще поканим и каква работа трябва да се свърши. — Извади една папка от огромната си чанта и я пъхна в ръката на Нел. — Искам това да бъде доставено направо в дома ми. Имам чудесен порцеланов сервиз от мама и всякакви други съдове. Погледни какво съм написала тук и утре ще поговорим. Ела у дома следобед.
— Наистина бих искала да ви помота. Може би ще успея… — Нел погледна към папката, видя, че Гладис е написала „Тридесета годишнина от сватбата“ и е нарисувала сърце със своите инициали и тези на Карл в средата. Трогната, тя пъхна папката под мишница. — Ще видя какво мога да направя.
— Ти си чудесно момиче, Нел. — Гладис погледи през рамо, привлечена от бръмчене на мотор, и повдигна вежди, когато разпозна патрулната кола на Зак. — Имаш добър вкус. Когато дойдеш утре, ще поговорим и за това. А сега — приятна вечеря!
Гладис се запъти към колата си и спря да размени няколко думи със Зак. Потупа го по бузата, когато видя, че държи в ръка букет цветя. Щом седна зад волана, се замисли на кого по-напред да съобщи новината, че Закари Тод е хлътнал по Нел Чанинг.