— Малко закъснях, извинявай. В селото имахме една изкривена броня на кола.
— Не се безпокой.
— Помислих си, че може би ще харесаш тези цветя за градината си.
Нел погледна към саксията с маргаритки.
— Прекрасни са. Благодаря. — Взе саксията и я сложи на площадката пред кухнята. — Ще донеса мезето и виното.
Зак влезе в кухнята след нея.
— Чудесно ухае.
— Щом веднъж започнах, не можах да спра. Изпробвах няколко рецепти. Можеш да се заловиш със своята част от работата.
— Готов съм. А сега ми кажи какво е това. — Приклекна, докосна с пръсти сиво коте, свито на топка върху малка възглавница в ъгъла.
— Това е Диего. Живеем заедно.
Котето измяука и започна да си играе с връзките на обувките му.
— Била си доста заета. Да сготвиш, да купиш мебели и да си намериш съквартирант. — Взе в ръцете си Диего и се обърна към Нел: — Не си даваш дори минута почивка.
Беше се изправил, висок и красив, с малкото сиво коте, притиснало муцунка към рамото му. Беше и донесъл бели маргаритки в пластмасова саксия.
— О, по дяволите! — Нел остави подноса с мезето и си пое дъх — Крайно време е да изясним един въпрос. Не искам да си създаваш погрешно впечатление относно вечерята и… другите неща. Много ми харесваш, но положението, в което се намирам, не ми позволява да постъпвам според чувствата си. Честно е да ти го кажа предварително. Имам основателни причини за това, но нямам желание да навлизам в подробности за тях. Така че ако предпочетеш да си тръгнеш веднага, няма да те спра.
Той слушаше спокойно, галейки с пръст котето между меките ушички.
— Благодарен съм ти, че си откровена с мен. Би било жалко да се похаби всичката тази храна. — Взе една пълнена маслина от подноса и я пъхна в устата си. — Просто ще се помотая наоколо, ако нямаш нищо против. Да занеса ли виното навън? — Взе бутилката и все още с Диего в ръка, блъсна вратата с хълбока си. — За да бъдем напълно честни един към друг, ще ти кажа, че възнамерявам да те измъкна от положението, в което се намираш. — След тези думи задържа вратата отворена. — Искаш ли да отнесеш това навън?
— Няма да ти бъде лесно да ме измъкнеш.
— Скъпа, с теб нищо не е лесно.
Нел повдигна подноса и излезе навън заедно със Зак.
— Приемам това като комплимент.
— Точно това имах предвид. А сега какво ще кажеш да пийнем вино, да се отпуснем и да ми разкажеш какво искаше Гладис Мейси?
Когато седнаха, той наля вино и сложи котето в скута си.
— Мислех си, че щом си шериф, би трябвало да знаеш всичко, което става тук.
— Е? — Зак се наведе над подноса и взе още едва маслина. — Като опитен наблюдател мога да направя някои заключения. На плота в кухнята има папка, надписана с почерка на Гладис, което ме навежда на мисълта, че тя планира парти за годишнината от сватбата си. Докато си седя тук и това, което хапвам, ме кара да се чувствам като в рая, имайки предвид, че Гладис е умна жена, стигам до извода, че е решила да ти възложи осигуряването на храна и напитки за тържеството. Познах ли?
— Прав си.
— Ще го направиш ли?
— Ще си помисля.
— Страхотна си! — Зак си избра още нещо от подноса и го огледа подозрително. — Има ли вътре гъби? Мразя гъби.
— Не. Тази вечер не съм използвала гъби. Какво каза за мен?
— Казах, че си страхотна. — Лапна това, което си бе взел: сирене крема с подправки, увито в маслено тесто. — Защото готвиш като вълшебница, изглеждаш като ангел и си организирана като компютър. Вършиш всичко със стил. Но защо не си вземаш нищо за ядене?
— Искам първо да видя дали ще оживееш. — Зак само се усмихна и продължи да се храни. Нел се облегна и отпи от виното. — Аз съм добра готвачка. В кухнята ли съм, мога да управлявам целия свят. Не изглеждам зле, но не приличам на ангел.
— Според мен приличаш.
— Организирана съм — продължи тя, — защото водя скромен живот.
— Иначе казано, не искаш да го усложняваш с мен.
— Отново си прав. Отивам да взема салатата.
Зак изчака, докато тя се отдалечи, и дяволито се усмихна.
— Не е трудно човек да я впечатли — обърна се той към Диего, — стига да знае по какво си пада. Нека ти кажа нещо: доста съм научил за жените през годините. Непрекъснато се променяй — и те никога няма да знаят какво да очакват.
Когато Нел се върна, Зак започна да разказва за някакъв педиатър от Вашингтон и брокер от Ню Йорк, които блъснали броните на колите си пред аптеката на главната улица.
Историята развесели Нел и я накара да се почувства по-спокойна. Неусетно се впусна да му разказва за враждите в кухните на различните ресторанти, където бе работила.