— Своенравни жени с остри прибори в ръце — каза тя — Опасна комбинация. Веднъж една главна готвачка ме заплаши с електрическа бъркалка за яйца.
Понеже започна да се здрачава, Зак запали тумбестата червена свещ, която Нел бе сложила на масата.
— Нямах представа, че на такова място може да се крият опасности и интриги.
— И сексуално напрежение — добави Нел и набоде парче морски език. — Погледи, разменени крадешком над къкрещи тенджери с бульон, и любовни разочарования, придаващи горчив вкус на разбитата сметана. Наистина бушуват горещи страсти.
— Нещата, които приготвяш, са заредени със страст. Вкусът, съставките и ароматът им. Рибата тон ме възбужда.
— Значи съм издържала изпита.
— Готвиш страхотно. — „Светлината на свещта я прави още по-хубава — помисли си Зак. — Теменужените й очи добиват неустоим блясък.“ — Сама ли измисляш тези неща или събираш рецепти?
— И двете. Обичам да експериментирам. Когато майка ми… — Гласът й постепенно затихна, а Зак взе бутилката вино и напълни чашите догоре. — Тя обичаше да готви — каза Нел. — И да забавлява околните.
— Моята майка… е, нека просто да кажем, че кухнята не е любимата й стая. Едва на двадесет години разбрах, че свинската пържола не би трябвало да подскача нагоре, ако я изпуснеш. Прекарала е по-голямата част от живота си на остров, а си въобразява, че рибата тон живее в консервена кутия. Но страхотно се оправя с числата.
— Числата?
— Дипломирана счетоводителка. Сега е пенсионерка. С баща ми си купиха една от онези тенекиени къщи на колела и от година насам обикалят по магистралите на Америка. Прекарват си страхотно.
— Това с чудесно. — В гласа й се долови нежност. Липсват ли ти?
— Да. Не готвенето на майка ми естествено, а присъствието им. Баща ми обичаше да седи на задната веранда е да свири на банджо. Това също ми липсва.
— Банджо? Звучи чудесно. Ти свириш ли?
— Не, не се научих да координирам пръстите си.
— Моят баща свиреше на пиано. Той… — Нел замълча, за да събере мислите си. — Аз също не можех да координирам пръстите си. Ще се справиш ли с парче ягодов сладкиш за десерт?
— Може би ще ми дойде много, но от любезност ще опитам. Нека ти помогна.
— Не. — Нел махна с ръка, преди Зак да успее да се изправи. — Готов е. Ще ми отнеме само… — Погледна към Диего, който се бе изтегнал блажено в скута му с коремчето нагоре. — Давал си му тайно храна от масата?
— Аз ли? — Преструвайки се на невинен, Зак взе чашата с вино. — Не знам какво те кара да мислиш така.
— Ще го разглезиш и ще му стане лошо. — Тя посегна да вземе котето, но имайки предвид мястото, където се намираше то, жестът би бил твърде интимен. — Пусни го да потича наоколо, за да смели рибата, преди да го прибера.
— Да, госпожо.
Нел свари кафе и тъкмо нарязваше кейка, когато Зак влезе с купата за сервиране в ръка.
— Благодаря, но гостите не разчистват масата.
— В моята къща го правят. — Зак погледна към сладкиша, целият червен, покрит отгоре с пухкав бял крем, а после извърна глава към Нел. — Скъпа, трябва да ти кажа, че това е произведение на изкуството.
— Видът, в който се поднася едно ястие, е също толкова важен, колкото и вкусът му — отвърна тя, явно доволна. Зак сложи ръка върху нейната и Нел остана неподвижна, но се отпусна, когато той просто я побутна, за да отреже по-дебело парче.
— Голям почитател на изкуството съм.
— В такъв случай няма само Диего да е преял. — Отряза му двойно по-дебело парче от своето. — Ще донеса кафе.
— Нека ти кажа и друго — заговори той, докато вземаше чиниите. Задържа вратата отворена и й стори път да мине. — Отново ще те докосвам. Много пъти. Опитай се да свикнеш с това.
— Дразня се от допир.
— Нямам намерение да бъда твърде дързък. — Зак се приближи до масата, остави чиниите със сладкиша на масата и седна. — Въпреки че ако е със съгласието на двете страни, би било доста приятно. Аз не оставям белези, Нел. Не използвам ръцете си по този начин.
— Не желая да говоря за това — рязко отвърна тя.
— Не те моля да го правиш. Става дума за теб и мен и за това как стоят нещата в момента.
— В момента между нас няма нищо.
— Ще има. — Зак опита от сладкиша. — Господи, ако продаваш това на пазара, за шест месеца ще станеш милионерка.
— Не изпитвам нужда да бъда богата.
— Пак се ядоса — отбеляза той и продължи да яде. — Нямах такова намерение. Някои мъже си падат по кротки жени, които се примиряват с всичко, но не и аз. — Зак сви рамене и набоде с вилицата голяма ягода. — Мисля, че скоро би станало скучно и за двете страни. Няма да има искра, ако разбираш какво искам да кажа.