— Прав си, не съм виждала по-прекрасна гледка. Но все пак е студено.
— Трябва да презимуваш на острова, за да свикнеш. — Хвана я за ръка и спокойно продължиха да плуват заедно. — Не съм прекарвал повече от три месеца наведнъж далеч от острова, и то само заради колежа. Оттогава изминаха три години и не бих могъл отново да го понеса. Между другото знаех какво искам. И го получих.
Над тях бе небесният простор, а тихият глас на Зак, който идваше от мрака, се сливаше с шума на вълните.
— Като някаква магия е, нали? — Нел въздъхна, когато хладният влажен бриз погали лицето й. — Да знаеш какво искаш и да го получиш.
— Магията просто не вреди. Само работата помага. Както и търпението и много други неща.
— Аз знам какво искам и в момента го получавам. Това е магия за мен.
— Магиите не са нещо непознато на острова. Говори се, че е създаден от вещици.
— Вярваш ли в такива неща?
В гласа на Нел се долови нотка на изненада.
— Защо да не вярвам? Нещата съществуват, независимо дали хората вярват в тях или не. Снощи в небето имаше светлина, която не беше от звездите. Човек би могъл да си внуши, че така му се е сторило, но все пак имаше.
Зак отново стъпи на крака, повдигна Нел, докато тя застана с лице към него, заобиколена от морска пяна. Нощта се спускаше и светлините на звездите започваха да се отразяват във водната повърхност.
— Би могла да си внушиш, че и това е илюзия. — Зак леко отмести мократа коса от лицето й и задържа ръцете си там. — Но него все пак ще го има.
Нел сложи ръка на рамото му, когато той леко приближи устни към нейните. Каза си, че трябва да извърне глава и да се озове там, където всичко е безопасно, подредено и просто. Но искрата, за която Зак бе споменал, проблесна в нея, топла и ярка. Обви около пръстите си края на мократа му риза и се отдаде на чувствата си.
Беше жива. Чувстваше хлад там, където въздухът галеше кожата й, а в тялото й се надигаше горещо желание. Приближи се към него и разтвори устни, за да срещне неговите.
Зак не бързаше — колкото заради себе си, толкова и заради нея. Наслади се на опияняващия мирис на солена вода и за миг сякаш потъна в дълбините на обсипаната със звезден блясък морска шир.
Наведе се назад, прокара ръце по раменете и надолу по ръцете й, докато преплете пръстите си с нейните.
— Не е толкова трудно. — Отново я целуна, съвсем леко, въпреки че едва успя да сдържи порива си. — Ще те изпратя.
Осма глава
— Миа, може ли да поговоря с теб?
Десет минути преди отварянето Нел бързо слезе долу. Лулу вече бе регистрирала поръчките по пощата и й хвърли типичния си подозрителен поглед, докато Миа оглеждаше етажерка с нови книги.
— Разбира се. Какво ти хрумна?
— Ами аз… — Магазинът бе малък и почти празен, така че Лулу би чула всяка дума. — Може ли да се качим за минута в твоя офис?
— И тук е добре. Не се оставяй Лулу да те смущава с киселото си лице. — Миа подреди на пирамида няколко новопристигнали летни издания. — Тя се притеснява, че ще ме молиш за заем, и естествено, понеже съм лекомислена и с добро сърце, ще ти позволя да ме ограбиш и ще умра в мизерия и самота. Нали така, Лу?
Лулу само подсмръкна и тръсна ключовете върху счетоводната книга.
— О, не става въпрос за пари. Никога не бих… след като си толкова… По дяволите!
Нел зарови юмруци в косата си, дръпна я, докато болката премина в гръбначния й стълб, а после решително се обърна към Лулу:
— Разбирам, че си загрижена за Миа и нямаш причина да ми се довериш. Идвам неизвестно откъде, нямам нищо и съм тук едва от месец. Но аз не съм крадла и използвачка. Нося отговорността си тук и ще продължавам да я нося. И ако Миа ме помоли да сервирам сандвичи, стъпила на един крак, пеейки „Янки Дудъл“ бих направила всичко възможно да го изпълня. Защото дойдох от никъде, без нищо, а тя ми даде шанс.
Лулу отново подсмръкна.
— Самата аз виждам това. Вярно е, че откакто си тук, бизнесът потръгна. Не съм казала, че не носиш отговорността си — изрече тя. — Все пак ще те държа под око.
— Чудесно. Разбрахме се.
— Стига сантименталности! — Миа леко докосна миглите си. — Ще ми се размаже гримът. — Отдръпна се от екрана на компютъра и одобрително кимна. — А сега кажи за какво искаш да разговаряме, Нел.
— Мисис Мейси ще организира парти по случай годишнината от сватбата си следващия месец. Иска да й бъде доставена качествена храна.
— Да, знам. Ще те подлуди с прищевките и въпросите си, но ще се справиш.
— Не се съгласих да… Само го обсъдихме вчера. Не знаех, че вече си чула, че ме е помолила. Исках първо да поговоря с теб.