— Островът е малък, мълвата се разнася. Не е необходимо да разговаряш с мен за странична работа, Нел. — Помисли си, че трябва да поръча повече ритуални свещи. По време на слънцестоенето се предлагаха в изобилие, но не и сега, в навечерието на църковни празници. Очевидно бе кое събужда по-голям интерес у хората. — Можеш да разполагаш със свободното си време — добави тя.
— Просто исках да ти кажа, че ако се заема с това ще, се отрази на работата ми тук.
— Не ми се вярва, особено след като повиша заплатата ти. — Миа погледна часовника си. — Време е за отваряне, Лу.
— Ще повишиш заплатата ми?
— Заслужила си го. Наех те на изпитателен срок, но той свърши. — Отвори вратата, качи се да пусне музикалната уредба. — Как мина вечерята ти със Зак снощи? — шеговито попита Миа. — Както ти казах, островът е малък.
— Чудесно. Беше само приятелска вечеря.
— Хубаво момче — каза Лулу. — И много свястно.
— Нямам намерение да го съблазнявам.
— Тогава значи нещо с теб не е наред. — Лулу побутна сребърните рамки на очилата си надолу и погледна над тях. Този поглед бе нейна запазена марка. — Ако бях с няколко години по-млада, щях да си поставя за цел да го съблазня. Има прекрасни ръце и навярно знае как да ги използва.
— Не се и съмнявам — спокойно каза Миа. — Но не карай Нел да се изчервява. Докъде бях стигнала? Попитах за годишнината на Гладис и за вечерята със Зак, споменах за увеличението на заплатата. — Замълча за миг и потърка устни. — О, да. Нел, исках да те попитам дали имаш религиозни или политически предубеждения относно козметиката и бижутата.
Нел не знаеше как да реагира на този въпрос и само намусено отвърна:
— Не.
— Това е успокоение. Ето виж. — Миа свали висящите сребърни обеци от ушите си и й ги подаде. — Носи тези. Ако някой те попита откъде си ги взела, кажи, че са от магазин „Всичко, което блести“, през две врати надолу по улицата. Често правим реклама на други фирми от острова. Ще ми ги върнеш в края на смяната. Утре може да сложиш малко руж, а може би червило и очна линия.
— Нямам.
— Съжалявам. — Миа повдигна ръка към гърдите си, залитна и се подпря на бар плота. — Ще припадна. Искаш да кажеш, че нямаш никакво червило?
Нел леко се усмихна и от двете страни на устните й се образуваха едва забележими трапчинки.
— Така е, за съжаление.
— Лулу, трябва да помогнем на тази жена. Наш дълг е. Спешна доставка, побързай!
Лулу изкриви устни в кисела усмивка и измъкна изпод барплота голяма козметична чанта.
— Тя има хубава кожа.
— Няма смисъл да го обсъждаме, Лу. Ела с мен! — нареди тя на Нел.
— А кафенето? Редовните клиенти ще дойдат всеки момент.
— Аз действам бързо и съм много добра. Хайде да вървим! — Миа сграбчи ръката на Нел и я повлече към тоалетната.
След десет минути Нел вече обслужваше първите клиенти: със сребърни обици на ушите, червило с цвят на праскова върху устните и умело нанесена сива очна линия.
Приятно бе отново да се чувства женствена.
Прие да осигури доставката на храна и стисна палци. Когато Зак я покани да излязат на нощно плаване с лодката, тя се съгласи и почувства прилив на сили.
Един клиент я попита дали може да направи торта с форма на балерина за рожден ден и Нел отвърна, че за нея би било удоволствие. Похарчи хонорара си за деня за чифт обици.
Когато мълвата се разнесе, получи поръчка да достави храна в стил пикник на тържество за двадесет души по случай Четвърти юли и десет кутии пакетирани сандвичи за кратко плаване с лодка.
Нел разхвърля по масата бележници, папки и менюта. Малко по малко бе започнала в дома си малък бизнес. Огледа се наоколо и реши, че мястото е напълно подходящо.
Хвърли поглед към вратата, където се чу припряно почукване, и с удоволствие покани Рипли да влезе.
— Можеш ли да ми отделиш една минута?
— Разбира се, сядай. Да те почерпя нещо?
— Не се притеснявай. — Рипли седна и повдигна Диего, който душеше обувките й. — Меню ли съставяш?
— Трябва да организирам доставките на храна. Ако имах компютър… Бих продала душата си за професионален миксер и двата крака — за кухненски робот. Но засега се справям с това, с което разполагам.
— Защо не използваш компютъра в книжарницата?
— Миа вече прави достатъчно за мен.
— Както и да е. Слушай, на Четвърти юли имам среща. Инцидентна, защото двамата със Зак така или иначе ще бъдем дежурни през цялата нощ. Фойерверките и бирата понякога доста развеселяват хората.
— Нямам търпение да видя тези фойерверки. Всички казват, че са много ефектни.