— Да, подготовката им отнема доста време. Мъжът, с когото имам среща, е консултант по сигурността на континента. От доста време ме сваля и реших да приема поканата.
— Рипли, това е толкова романтично! Нямам думи.
— Той изглежда доста добре — продължи Рипли и почеса Диего зад ушичките. — Всяка интимна среща след фойерверки носи огнен потенциал, ако разбираш за какво намеквам. От доста време не съм имала подобни изживявания. Между другото говорихме да си направим нощен пикник и бях принудена да поема ангажимента да осигуря храната. Държа да го впечатля и не искам преди това да го отровя.
— Романтичен пикник за двама — отбеляза Нел. — Храната вегетарианска ли да бъде или с месо?
— С месо. Не прекалено претенциозна, става ли? — Рипли взе зрънце грозде от купата с плодове на масата и го сложи в устата си. — Не искам да се заинтересува повече от храната, отколкото от мен.
— Приемам. Ще я вземеш ли или искаш да бъде доставена?
— Това е много хубаво. — Развеселена, тя откъсна още едно зърно грозде. — Мога да я взема. Ще може ли да се уреди за по-малко от петдесет долара?
— Да. Кажи му да вземе охладено бяло вино. Ако имаш кошница за пикник…
— Имахме някъде една.
— Отлично. Донеси я и ще я подредим. Храната ще бъде осигурена. Останалото зависи от теб.
— Мога да се справя с това. Знаеш ли, ако искаш, ще поразпитам наоколо да видя дали би могла да купиш компютър втора употреба.
— Би било чудесно. Радвам се, че се отби. — Нел се изправи и извади две чаши. — Боях се, че си ми ядосана.
— Не, не на теб. Онази тема ме вбесява. Смятам, че е ужасно да пълниш главите на хората с глупости. Започна да се изразяваш като… — Рипли погледна към остъклената врата и се намръщи. — Като говорим за вълка…
— Не пълня ничия глава с глупости. Защо да си навличам неприятности? — Миа влезе тържествуващо и остави една бележка на плота. — Телефонно съобщение за теб, Нел. Гладис и последната й идея за партито.
— Съжалявам. Нямаш време всеки път да притичваш дотук. Пак ще говоря с нея и обещавам, че ще се погрижа да си прекарам телефон.
— Не се притеснявай. Исках да се поразходя, иначе щях да го оставя за утре. Бих пийнала чаша от тази лимонада.
— Тя има нужда от компютър — троснато каза Рипли. — Не иска да използва онзи в книжарницата, за да не те притеснява.
— Рипли, Миа, чудесно се справям и така.
— Спокойно може да използва компютъра в книжарницата, когато е свободен — обърна се Миа към Рипли. — И няма нужда ти да ни посредничиш.
— Не би имало нужда, ако ти не се опитваше да й втълпяваш психарските си щуротии.
— „Психарски щуротии“ — звучи като име на посредствена рок група и няма нищо общо с мен. Но все пак е по-добре от сляпото, упорито отричане. Познанието винаги е по-добро от невежеството.
— Искаш ли да ти покажа какво е невежество? — извика Рипли и скочи на крака.
— Спрете, спрете! — Разтреперана, Нел застана между тях. — Нелепо е. Винаги ли се държите така помежду си?
— Да. — Миа вдигна чашата си и отпи глътка. — На нас това ни харесва, нали, заместник-шериф Тод?
— С удоволствие бях ти избила някой зъб, но тогава трябва сама да се арестувам.
— Опитай. — Миа вирна брадичка. — Обещавам, че няма да повдигна обвинение.
— Никой няма да удря никого. Не и в моята къща.
Миа изведнъж съжали за думите си, остави чашата и разтърка ръката на Нел. Беше стегната и твърда като стомана.
— Съжалявам, малка сестричке. Рипли и аз отдавна имаме навик да се дразним. Но вече няма да те караме да заставаш помежду ни. Нали, Рипли? Не е честно.
— Има неща, за които двете сме съгласни. Ако двете се озовем по едно и също време тук, това е неутрална зона. Никакви битки.
— Съгласна съм. — Миа вдигна втората чаша и я подаде на Рипли. — Ето. Виждаш ли, Нел, вече ни влияеш положително. — Подаде третата чаша на нея. — За положителното влияние!
Рипли се поколеба и леко се покашля.
Застанали в кръг, трите докоснаха чашите си. При допира на евтиния порцелан от магазина за стоки с намалени цени те иззвънтяха като камбанки. Звукът бе ясен, подобен на тихо ромолене на фонтан.
Миа леко се усмихна, а Нел избухна в смях.
— По дяволите! — промърмори Рипли и изпи лимонадата на един дъх. — Мразя това.
Към острова се стичаха хора, пристигащи за тържествата по случай Четвърти юли. По парапетите на фериботите се вееха американски знамена, докато пътниците се придвижваха към сушата и обратно. Знамена висяха от стрехите на къщите по главната улица и се полюшваха весело, докато туристите и жителите на острова се тълпяха по улиците и плажовете.
За Нел това бе всичко друго, но не и празник. Все пак изпълнението на поръчките не пречеше на приповдигнатото й настроение. Не само имаше работа, които обичаше, а имаше и свой собствен бизнес, с което се гордееше.