— Тази жена винаги успява да каже последната дума — промърмори Зак. — И докато човек успее да си развърже езика, нея вече я няма. Впрочем изглеждаш чудесно.
— Благодаря. — Нел се завъртя с ръце на талията. — Доста се охарчих.
— Но си заслужава. Нека аз да нося това. — Той измъкна пазарската чанта от ръката й.
— Трябва да я занеса вкъщи и да нагледам някои неща.
— Мога да повървя в тази посока. Надявах се днес да те срещна. Чух, че си била много заета да разнасяш картофена салата из целия остров.
— Наложи се да направя двадесет килограма от нея и толкова пържени пилета, че да опразня птицефермите за месеци напред.
— Предполагам, че все нещичко е останало.
Трапчинките й станаха по-дълбоки.
— Може би.
— Почти не намерих време да хапна. Контрол на движението, патрулиране по плажа. Трябваше да натрия носа на няколко хлапета, които мислеха, че е много забавно да хвърлят фишеци в кофите за смет и да гледат как избухват. Конфискувах толкова фишеци, бенгалски огън и ракети, че мога да направя цяла революция. И съм само на два хотдога.
— Не е справедливо.
— Права си, не е. Забелязах няколко от твоите кутии с опакована суха храна за обяд. Стори ми се, че вътре има ябълков лай.
— Наблюдателен си. Вероятно ще намеря няколко пилешки бутчета и малко картофена салата, дори да отрежа от ябълковия пай и да ги изпратя на неуморния служител на обществото.
— С това би заслужила данъчно облекчение. Трябва да надзиравам изстрелването на фойерверките. — Зак спря в края на улицата. — Обикновено започват около девет. — Остави чантата и прокара длани нагоре по голите й ръце. — Обичайно привършват около девет и половина, десет без петнадесет. С Рипли хвърляхме ези-тура и аз изгубих, така че ще трябва да направя последната обиколка из острова, за да се уверя, че никой не е пострадал от огъня. Искаш ли да те откарам?
— Не бих отказала.
Пръстите му се движеха нагоре-надолу по гърба й.
— Ще ми направиш ли една услуга? Сложи ръце на раменете ми. Искам този път, като те целуна, да ме прегърнеш.
— Зак… — Нел си пое дъх. — Аз също искам този път да ме прегърнеш.
Той обви ръце около нея, а тя преплете пръсти на тила му. За миг застанаха неподвижни, тръпнещи в очакване. Устните им се докоснаха, отдръпнаха се и отново се сляха. Тя простена и жадно се притисна към него.
Не биваше да се отдава на страстта. Дори когато се пробуждаше желанието й за живот, бе внимателна. Поне досега. Нел желаеше допира на това стегнато мъжко тяло, дъха на назряващия копнеж, топлината му. Нежния танц на езиците, възбуждащото докосване на зъбите, трепета от усещането как сърцето му бие до нейното. Задъха се от наслада, когато Зак за миг промени положението на устните си.
Отново започна да я целува с още по-голяма страст. Тя разпалваше до болка желанието му и през тялото му преминаваха пулсиращи тръпки. От гърлото й се изтръгваха леки, мамещи звуци, а кръвта й кипеше. Кожата й бе като горещ сатен и докато я докосваше с ръцете си, в съзнанието му се пораждаха еротични образи и копнежи за страстна нощ.
Зак смътно чу избухването на още една ракета и одобрителни възгласи откъм плажа зад гърба си. Би могъл да я откара до къщата й за две минути и на третата тя да лежи гола до него.
— Нел. — Останал без дъх, почти отчаян, прекъсна целувката. Тя му се усмихна. Очите й бяха тъмни, изпълнени с доверие и блаженство. — Нел — отново каза той, наклони челото си и го допря до нейното. Знаеше, че има моменти, когато човек може да вземе това, което желае, но и други, в които е по-добре да почака. — Трябва да направя обиколката си.
— Добре.
Вдигна чантата и й я подаде.
— Ще се върнеш ли?
— Да, ще се върна.
Нел се понесе към къщата с леки стъпки, сякаш краката и не докосваха земята.
Девета глава
— Силата, Нел — каза Миа, — носи със себе си отговорност и уважение към традициите. Трябва да бъде съчетана със състрадание, интелигентност и толерантност към човешките недостатъци. Никога не трябва да бъде използвана лекомислено, въпреки че някои шеги са допустими. Преди всичко — не бива да вреди на никого.
— Как разбра, че си… Как разбра каква си?
— Вещица. — Миа бе коленичила да плеви градината и се облегна назад на петите си. Беше облечена с безформена рокля в тревистозелен цвят с дълбоки джобове и бе сложила тънки градинарски ръкавици и сламена шипка с широка периферия. В момента едва ли някой би повярвал, че е такава, каквато твърдеше, че е. — Можеш да произнесеш думата. Не е незаконно. Не носим островърхи шапки, не летим на метли с дълги дръжки и не се кикотим зловещо, както ни описват. Ние сме хора — домакини, водопроводчици, бизнес дами. Сами избираме как да живеем.