— А сборищата на вещици?
— Отново въпрос на избор. Аз никога не съм членувала в дружества. А повечето, които сформират групи или изучават този занаят просто търсят забавление или отговор. В това няма нищо лошо. Да наричаш себе си вещица и да изпълняваш ритуали е едно, а да си истинска е съвсем друго.
— Как откриваш разликата?
— Как да ти обясня, Нел? — Тя отново се наведе напред и старателно започна да изрязва увехналите цветове. — Нещо в теб гори. Мелодия в главата ти, шепот в ушите ти. Знаеш тези неща не по-зле от мен. Просто трябва да се научиш да ги разпознаваш. — Миа сложи увехналите цветове и плевелите в кошницата. — Когато белиш ябълка, не ти ли хрумва, че ако свършиш, без да прекъснеш лентата, желанието ти ще се изпълни или ще имаш късмет? Не си ли счупвала ядец? Не си ли стискала палци? Малки заклинания. — Миа отново се облегна назад.
— Стари традиции.
— Едва ли е толкова просто.
— Просто като желанието, сложно като любовта. Опасно е не повече от потенциалната възможност от удар от гръм. Силата носи риск. Но също така и радост. — Взе един увехнал цвят и нежно го обхвана с ръце. Когато ги отвори, цветът бе свеж, искрящо жълт.
Смаяна и очарована, Нел го повъртя между пръстите си.
— Щом можеш да правиш това, защо позволяваш някои от тях да увяхват?
— Има природен закон, който трябва да се спазва. Трябва да се зачита. Промяната е необходима. — Тя се изправи, вдигна кошницата и я отнесе до мястото, където събираше шума за облагородяване на почвата. — Без нея не би имало прогрес, възраждане, очакване. Едни цветя увяхват, за да разцъфнат други. В основата на занаята стои философията. Би ли искала да пробваш нещо по-обикновено?
— Аз?
— Да, една проста магия. Имам предвид раздвижване на въздуха. Денят е топъл и бризът ще бъде добре дошъл.
— Искаш аз да… — Нел направи кръгово движение с пръст. — Да раздвижа въздуха?
— Въпрос на техника е. Трябва да се съсредоточиш. Да почувстваш как въздухът се движи около лицето ти, около тялото ти. Да го видиш в съзнанието си как се вълнува, как се завърта. Можеш дори да чуеш как звучи като музика.
— Миа!
— Не, отърси се от съмненията и мисли за тези възможности. Съсредоточи се. Лесноосъществимо е. Въздухът е навсякъде около теб. Трябва само да го раздвижиш. Вземи го в ръце — каза Миа, повдигайки своите — и кажи думите: „Въздуха в кръг раздвижи, в диханието го превърни. Твоя воля, Нел. Бриз, полъхни!“ Произнеси думите три пъти последователно.
Хипнотизирана, Нел повтори думите. Почувства леко пърхане до бузата си. Изрече ги още веднъж и видя как косите на Миа се развяха. Третия път двете ги казаха заедно. Около тях се изви вятър и се завъртя като вихрушка. Беше хладен и благоуханен, с едва доловима мелодия. Същата мелодия звучеше в съзнанието на Нел, докато се въртеше в кръг, а косата й сякаш танцуваше.
— Чудесно е! Ти го направи.
— Само малко помогнах. — Миа се засмя, когато роклята и се изду. — Ти започна. Като за първи път много добре се справи. А сега отново го успокой. Използвай съзнанието си. Представи си, че спира. Ето, това е. Добре умееш да си представяш нещата.
— Винаги съм се опитвала да запечатвам моментите в съзнанието си — каза Нел, останала почти без дъх. — Нали разбираш — образи, които се появяват и които искам да запомня. О, просто съм замаяна. — Седна направо на земята. — Дълбоко в себе си чувствам някакво изтръпване, но не е неприятно. Почти същото, както когато човек си мисли за секс.
— Магията действа като секса. — Миа седна до нея. — Особено когато у теб е силата. Често ли мислиш за секс?
— От осем месеца насам дори не ми бе хрумвало. — Поуспокоена, Нел отметна назад косите си. — Не бях сигурна дали някога ще поискам отново да бъда с мъж. Но от Четвърти юли насам често си мисля за това, и то така, че настръхвам.
— Е, и аз съм изпитвала същото. Защо не направиш нещо по въпроса? Задоволи желанието си.
— Предположих, че след фойерверките миналата седмица Зак и аз ще се озовем в леглото. Но след като обиколихме наоколо и патрулната проверка свърши, той ме откара у дома. Целуна ме за лека нощ на вратата, при това така, че направо ми замая главата. После си тръгна.
— Предполагам, че не ти е дошло наум да го придърпаш вътре, да го събориш на пода и да му свалиш дрехите.
При тези думи Нел едва успя да сподави смеха си.
— Не ме бива за подобни неща.
— Само преди минута не мислеше, че си способна да предизвикаш появата на бриза. Ти притежаваш силата, малка сестричке. Закари Тод е от мъжете, готови да дадат възможност ти да избереш времето и мястото. Ако съществуваше мъж, с когото да изпитваме взаимно привличане, бих направила нещо с тази сила.