Нел отново усети в себе си предишното изтръпване.
— Не знам как да започна.
— Дай воля на въображението си, малка сестричке — дяволито отвърна Миа.
Зак не можа да измисли по-добър начин за прекарване на неделната сутрин от гмуркане без бански със своята любимка. Водата бе хладна, слънцето — топло, а малкото заливче — достатъчно уединено за подобно преживяване.
Решиха да излязат с лодката по-късно и обожанието в погледа й го накара да си помисля, че би го последвала навсякъде, Зак я погали и тя радостно завъртя опашка, преди да заплуват заедно в хладната и спокойна вода.
„Щом един мъж има до себе си толкова предано същество от женски пол — помисли си Зак, — какво повече му е нужно?“
Люси излая от вълнение, плисна вода в лицето му и се отправи към брега. Зак наблюдаваше как веселата му приятелка го изоставя заради жената, застанала на неравния бряг. Тя изскочи на брега, хвърли се върху нея така енергично, че едва не я събори, напръска я с морска вода и я обсипа с кучешки целувки.
Зак слушаше смеха на Нел, наблюдаваше как възторжено потърква с ръце мократа козина на Люси. „Може би за един мъж не е достатъчно да има само хубаво куче“, реши той.
— Хей, как се справяш?
— Добре. — „Има страхотни рамене“, помисли си Нел. — Как е водата?
— Почти отлична. Ела и виж сама.
— Благодаря, но не си нося бански костюм.
— Аз също. — На устните му засия усмивка. — Ето защо не последвах примера на Люси.
— О! — Нел погледна надолу, после веднага вдигна очи и погледът й се зарея над главата му. — Ха!
„Напрегни въображението си!“, бе казала Миа. Но като че ли моментът не бе подходящ.
— Обещавам да не гледам. И без това вече си мокра.
— Все едно. Мисля, че ще остана тук.
Люси отново се гмурна и намери изподрасканата гумена топка. Измъкна се на брега и я сложи в краката на Нел.
— Иска да си играе — каза Зак. На него също му се играеше.
Нел внимателно взе топката и я хвърли. Преди още тя да докосне повърхността на водата, Люси подскочи и я пресрещна.
— Много добре хвърляш. След две седмици ще има състезание по софтбол, ако проявяваш интерес.
Докато говореше, Зак постепенно се приближаваше към брега.
Нел хвана топката, която Люси отново бе донесла.
— Може би. Мислех си да изпробвам нова рецепта.
— Така ли?
— Доставката на храна се превърна в истинско бизнес начинание. Ако искам да го разширя, трябва да мога да предлагам по-голямо разнообразие.
— Аз твърдо вярвам в капитализма, така че ще направя всичко, каквото мога, за да помогна.
Тя погледна надолу и си помисли: „Има толкова хубаво лице!“ Засега се стараеше да се съсредоточи върху него, в не върху останалата част от тялото му.
— Много съм благодарна, шерифе. Досега импровизирах, но мисля, че е време да направя списък с ценоразпис и услуги. Ако направя това и оформя документите, ще подам молба за лиценз.
„Няма да представлява проблем“, решително си каза тя. Искрено вярваше в това.
— Ще бъдеш много заета.
— Обичам да бъда заета. Няма нищо по-лошо от това да се чудиш с какво да уплътняваш времето си. — Нел поклати глава. — Не ти ли звучи тъпо и отегчително?
Не, по-скоро гласът й издаваше непоколебимост.
— Какво ще кажеш за малко освежаване?
— Одобрявам идеята. — Нел леко повдигна вежди, когато той нежно обви ръка около глезена й. — И как точно се нарича това?
— Аз го наричам дългата ръка на закона.
— Добър човек си и не би ме издърпал във водата, след като съм дошла да те поканя на вечеря.
— Не си права за мен. — Дръпна я силно за крака. — Но първо искам да ти дам шанс да се съблечеш.
— Много мило от твоя страна.
— Майка ми ме е възпитала правилно. Хайде, Нел, ела да си поиграем. — Хвърли поглед към Люси, която шляпаше наоколо с топката в уста. — Имаме си кой да ни надзирава да внимаваме.
„Защо не?“, помисли си Нел. Искаше да бъде с него. Нещо повече — искаше да го убеди, че е от типа жени, които навярно харесва: достатъчно уверени и освободени, за да направят нещо забавно и безразсъдно, като например да хвърлят дрехите си и да се гмурнат във водата. Усмихна се нехайно и докато сваляше обувките си, Зак запристъпва, изправен, във водата.
— Промених намерението си. Ще гледам — предупреди я той. — Казах ти, че няма да надничам, но излъгах.
— Значи понякога лъжеш?
— Не и ако мога да се въздържа. — Сведе поглед, когато Нел хвана подгъва на тениската си. — Е, трябва да ти кажа, че нямам намерение да държа ръцете си далеч от теб, щом се хвърлиш във водата. Искам те мокра и гола, Нел. Искрено те желая.