— Ще поговорим за това. Бихте ли ми казали името си?
— Даян. Даян Маккой.
— Нека ви помогна, мисис Маккой.
Даян Маккой седеше, прегърбена, на стола и държеше торбичка с лед под лявото си око. Все още отказваше медицинска помощ. След като й предложи чаша кафе, Зак придърпа стола си иззад бюрото, като се надяваше това да я успокои.
— Мисис Маккой, искам да ви помогна.
— Добре съм. Ще заплатим за щетите. Агенцията да изготви списък и ще си платим.
— Ще се погрижим. Искам да ми кажете какво се случи.
— Просто се сбихме — това е всичко. И други хора го правят. Не трябва да затваряте Джо. Ако има някаква глоба, ще я платим.
— Мисис Маккой, вие стоите тук с кървяща устна, насинено око, прорезни рани и контузии по ръцете. Съпругът ви се е нахвърлил върху вас.
— Не беше точно така.
— А как беше?
— Сама си го изпросих.
Рипли се разфуча и Зак й хвърли предупредителен поглед.
— Разкървави устната ви?
— Ядосах го. Той е под голямо напрежение. — Думите и прозвучаха объркано и неясно. — Имахме намерение да прекараме приятна почивка и не трябваше да се заяждам с него по този начин. — Навярно жената почувства неодобрението на Рипли, когато тя гневно извърна глава. — Джо работи усилено петдесет седмици годишно. Най-малкото, което мога да направя за него, е да го оставя да прекара почивката си, както желае.
— Струва ми се — намеси се Рипли, — че най-малкото, което той би могъл да направи, е да се въздържи да ви удря по лицето по време на почивката.
— Рипли, донеси чаша вода на мисис Маккой — изразът на лицето му красноречиво показа, че това е намек да замълчи. — Как започна скандалът, мисис Маккой?
— Постъпих лекомислено. Джо спа до късно, беше пиян. Когато един мъж е на почивка, има право ли седне пред телевизора с няколко бири. Беше направил голяма мръсотия: разхвърляни кутии от бира, наронен чипс по целия килим. Това ме подразни и още щом се събуди, го нахоках. Ако си бях мълчала, както се бяхме разбрали, нищо нямаше да се случи.
— И смятате, че фактът, че не сте замълчали, му дава право да използва юмруците си върху вас, мисис Маккой?
Тя настръхна:
— Всичко, което се случва между съпрузи, си е само тяхна работа и не засяга никого. Не биваше да чупим онези неща, но ще ги заплатим. Аз сама ще почистя къщата.
— Мисис Маккой, в Нюарк има програма за съветване и осигуряване подслон на жени, жертви на домашно насилие. Мога да се обадя и да поискам информация.
Въпреки че очите й бяха подпухнали, яростно засвяткаха:
— Нямам нужда от никаква информация. Не можете да задържите Джо, ако не повдигна обвинения, а аз няма да го направя.
— Тук грешите. Имам право да го задържа за нарушаване на спокойствието, а и собствениците могат да предявят обвинения.
— Това само би влошило положението. — От очите и потекоха сълзи. Пое чашата от Рипли и отпи глътка вода. — Не разбирате ли? Няма да помогнете на никого, а ще навредите. Джо е добър човек, но лесно се пали. Казах, че ще покрием щетите. Ще ви напиша чек. Не искаме неприятности. Аз го предизвиках. Ще трябва да задържите и мен заедно с него. Какъв смисъл има в това?
„Какъв смисъл има?“, помисли си Зак по-късно. Не бе успял да я разбере, а би било наивно да мисли, че е първият, който опитва. Не можеше да й помогне, защото помощта му бе отхвърлена. Мисис Маккой бе попаднала в затворен кръг, който неизбежно щеше да свърши зле. Единственото, което можеше да направи, бе да изпрати този омагьосан кръг далеч от острова.
Беше нужен половин ден, за да се оправи бъркотията. Чекът за две хиляди долара удовлетвори рентиерската компания. Екипът за почистване пристигна на мястото веднага щом семейство Маккой опаковаха багажа си. Зак изчака безмълвно, докато Джо Маккой натовари куфарите в багажника на своя „Гранд Чероки“, последен модел. Двамата влязоха от срещуположни стрини. Даян носеше големи слънчеви очила, за да прикрие синините. Не обърнаха внимание на Зак, който влезе в патрулната кола и ги последва до ферибота.
Остана на брега, докато джипът и хората в него изчезнаха от погледа му по пътя си към континента.
Не се бе надявал Нел да го чака и реши, че така е по-добре. Беше прекалено потиснат и ядосан, за да разговаря с нея. Вместо това, седна в кухнята с Люси и си наля бира за успокоение. Замисли се дали да не пийне още една — и в този миг се появи Рипли.
— Не мога да го възприема. Не разбирам такъв тип жени. Този мъж я налага здравата, а тя твърди, че вината била нейна, защото го предизвикала да обезобрази лицето й. И вярва в това.
Тя също си взе бира и с рязко движение я отвори.
— Може би изпитва нужда да вярва.