— О, по дяволите, Зак — Все още разтреперана, тя се отпусна на стола срещу него. — Здрава е и има глава на раменете си. Какво печели от това, че се е залепила за човек, който я използва вместо боксова круша, когато, не е в настроение? Ако беше потвърдила обвиненията можехме да го задържим достатъчно дълго, за да й дадем време да си събере багажа и да си замине. Все пак трябваше да го задържим.
— Нищо не би се променило. Тя нямаше да си замине.
— Да, прав си. Знам, че е така. Просто ме вбесява, това е. — Отпи глътка бира и го погледна. — Мислиш си за Нел. Смяташ ли, че и с нея е било същото?
— Не знам какво й се е случило. Не говори за това.
— Попитал ли си я?
— Ако искаше да ми каже, щеше да го направи.
— Добре, но не ми се сопвай. — Рипли сложи краката си на съседния стол. — Питам те, защото добре познавам по-големия си брат. Ако изпитваш нещо към нея и то се задълбочи, няма да се примириш, докато не узнаеш каква е историята. Няма да издържиш, без да я узнаеш. Това ще те подлуди. Сега си мрачен, защото не можа да помогнеш — за свое удовлетворение — на жена, която никога преди не си виждал и никога няма да видиш. В кръвта ти е да се правиш на Добрия самарянин.
— Няма ли друг на острова, когото да отидеш да дразниш?
— Не, защото най-много обичам теб. А сега, вместо да пием още бира, защо не отидеш с Люси да поплавате с лодката? Все още е достатъчно светло и това ще проясня мислите ти и ще подобри настроението ти. Не е приятно човек да бъде около теб, когато си мрачен.
— Добро предложение.
— Е, тръгвай! Малко вероятно е да има втори инцидент за един ден, но за всеки случай ще направя една обиколка.
— Добре. — Зак се изправи и след моментно колебание се наведе и я целуна по върха на главата. — Аз също обичам най-много теб.
— Нима не го знам? — Рипли изчака, докато той стигна до вратата. — Слушай, Зак, каквато и да е историята на Нел, има една съществена разлика между нея и Даян Маккой. Нел си е тръгнала.
Десета глава
В понеделник инцидентът в частната почивна станция „Абът“ бе най-обсъжданата тема в селото. Всеки бе успял да си създаде собствено мнение за случая, особено онези, които не бяла присъствали.
— Бъстър разправя, че са изпотрошили всичко, до най-малката дреболийка. Ще поръчам от салатата с омари. Нел, скъпа — каза Доркас Бърмингъм и продължи да бъбри с приятелката си. Тя и Биди Девлин, трета братовчедка на Миа и собственичка на „Сърфсанд Трежърс“. Всеки понеделник имаха среща в кафенето на обяд в дванадесет е половина.
— Чух, че шериф Тод трябвало принудително да изведе мъжа от къщата — разясни Биди. — С насочен пистолет.
— О, Биди, няма такова нещо! Говорих с Гладис Мейси, която чула от Ан Потър, която изпратила да извикат Зак, че той е държал пистолета си в кобура. Може ли и малко мексикански сос с тази салата, Нел?
— Семейните скандали са едни от най-опасните повиквания за всеки полицай — информира я Биди. — Прочетох това някъде. — Боже мой, тази супа ухае прекрасно. Нел! По-рано не можех да повярвам, че някога ще хапна гаспачо, но ще пробвам и ще си взема една от шоколадовите ореховки.
— Ще ви донеса обяда — предложи Нел, — ако искате да седнете на маса.
— О, добре, ще почакаме. — Доркас й махна с ръка да не се безпокои. — Между другото чух, че въпреки че този грубиян разкървавил устната на горката жена и й насинил окото, тя останала с него. Не повдигнала обвинение.
— Жалко за нея! Вероятно баща й е биел майка й, израснала е, гледайки тези неща, и е свикнала да ги приема като нещо естествено. Всичко се повтаря. Това сочи статистиката. Дъщерите на жертви на насилие също търпят да бъдат малтретирани. Обзалагам се, че ако тази жена бе израснала в дом, обградена с любов, не би живяла с мъж, който се отнася така с нея.
— Дами, ще ви струва общо тринадесет долара и осемдесет и пет цента. — Нел усещате как кръвта пулсира в главата й, а нервите й бяха обтегнати до краен предел, докато двете жени, както всяка седмица, спореха чий ред е да плати сметката. Обикновено й бе забавно да ги слуша, но този път искаше час по-скоро да си отидат. Не желаеше да чува повече за Даян Маккой.
„Какво знаят те?“, помисли си Нел с огорчение. И двете бяха щастливи жени със спокоен живот. Какво знаеха те за страха и безпомощността? „Невинаги нещата се повтарят, невинаги стават по някакъв модел.“ Беше отраснала в прекрасен дом, с родители, които я обожаваха и бяха отдадени един на друг. Имаше спорове и гневни викове, но никога размахване на юмруци. Никой преди Евън Ремингтън не я бе удрял. Тя не попадаше в проклетата статистика.
Когато жените се отправиха към масата, сякаш тънки стоманени обръчи със заострени ръбове притиснаха слепоочията й. Нел се обърна машинално към следващия клиент и забеляза, че Рипли я наблюдава.