— Изглеждаш притеснена, Нел.
— Имам главоболие. Какво да ти предложа днес?
— Защо не вземеш един аспирин, аз ще почакам.
— Не, добре съм. Имам хубава зелева салата с плодове. По скандинавска рецепта е. Отзивите за нея са добри.
— Става. Аз съм смела. Искам и чай с лед. Онези двете — добави тя и кимна към Биди и Доркас — бърборят като свраки. Всеки може да го заболи глава от приказките им. Предполагам, че се носят всевъзможни клюки за вчерашния инцидент.
— Така е. — Нел изпитваше желание да прекара поне час на спокойствие, някъде на тъмно. — Голяма новина е.
— Зак направи всичко възможно да помогне на онази жена, но тя не прие помощта му. Такъв бе изборът й.
— Не всеки знае какво да прави с предложената му помощ и на кого да вярва.
— На Зак може да се има доверие. — Рипли сложи парите на барплота. — По природа е търпелив, но когато настъпи критичен момент, действа смело. Трябва да потърсиш лек за това главоболие, Нел — добави тя и отнесе обяда си до масата.
Нел имаше време само колкото да изпие два аспирина. Пег закъсня, втурна се вътре с куп извинения и искрящи очи, което навеждаше на мисълта, че причината за закъснението й е свързана с мъж.
Нел имаше уговорена среща с Гладис Мейси, на която се надяваше най-сетне окончателно да уточнят менюто за партито по случай годишнината от сватбата й. Трябваше по най-бързия начин да стигне до вкъщи и да вземе папките си.
Когато почука на вратата на Гладис, главоболието й вече бе станало непоносимо.
— Нел, казах ти да не чукаш. Просто извикай и влез. Толкова съм развълнувана! Онзи ден гледах едно предаване по канал „Дом и градина“. Хрумнаха ми много идеи и искам да ги споделя с теб. Мисля да закачим по дърветата малки бели лампички, а покрай пътеката и във вътрешния двор — фенери, украсени със сърца. Какво мислиш?
— Мисис Мейси, бихте могли да направите каквото поискате. Аз отговарям само за доставката на храна.
— Хайде, скъпа, гледам на теб като на главен организатор на тържеството. Да седнем във всекидневната.
Стаята блестеше от чистота, сякаш тук прахът се считаше за нещо противоестествено. Мебелите бяха подбрани така, че да подхождат на десена на дивана, материала на дограмата и тънките корнизи по ръбовете между тавана и стените. Имаше две еднакви лампи, два еднакви стола, две еднакви маси. Килимът подхождаше на завесите, а те — на множеството възглавнички. Всички дървени части бяха от явор, включително поставката на телевизора с голям екран, по който непрекъснато вървеше програма за холивудски клюки.
— Имам слабост към това шоу. Толкова много известни личности! Обичам да гледам какви дрехи носят. Сядай, сядай — покани я Гладис. — Настани се удобно. Ще отида да донеса по една студена кола, а после ще се заловим за работа.
Нел влизаше в къщата на Гладис за първи път и бе поразена. Мебелите във всяка стая бяха подредени като на изложение. Върху малката масичка имаше списания, поставени във вид на разтворено ветрило, и клонки от изкуствени бледоморави цветя и сини пеперуди — в същия тон като тапицерията, завесите и килима. Усещането за уют в тази къща разкри на Нел повече за обитателите и, отколкото самото обзавеждане.
Тя седна и отвори папките си. Знаеше, че Гладис ще поднесе чая в бледозелени чаши върху сини подложки. Имаше нещо успокояващо в това да знае какво да очаква. Започна да чете записките си, но почувства, че стомахът й се свива, щом чу жизнерадостния глас на говорителката:
— На снощния прием се бе събрало бляскаво общество. Евън Ремингтън, изявен брокер и извънреден пълномощник на холивудските звезди, изглеждаше сензационно — като един от клиентите си в „Хюго Бос“. Въпреки че Ремингтън отрича слуховете за романтична връзка между него и придружителката му за вечерта, възхитителната Натали Уинстън, която едва се побираше в обшитата с мъниста тясна рокля на Валентино, осведомени източници твърдят обратното. Ремингтън остана вдовец миналия септември, когато съпругата му Хелън очевидно загубила контрол над колата си на път за дома им в Монтерей. Мерцедесът й изхвърчал от магистрала № 1 и се разбил в скалите. За съжаление тялото и не бе открито. „Холивуд Бийт“ се радва да види Евън Ремингтън отново сред елитното общество след трагичното събитие.
Нел се изправи, задъхана. Лицето на Евън като че ли запълваше целия екран, виждаха се всичките му красиви черти, всеки кичур от златистата му коса. Гласът му все още звучеше в ушите й: „Нима мислиш, че не те виждам, Хелън? Въобразяваш си, че бих те пуснал да си отидеш?“