— Нямах намерение да се забавя толкова, но ми хрумна, че за разнообразие би могла да оцениш нечий друг сладкиш. Вчера направих тази торта. Карл изяде почти половината. Не знам къде я побра. Ако изям дори четвърт от това, което той… — Гладис спря с подноса в ръка и престана с веселото си бъбрене, щом видя израза на лицето на Нел. — Скъпа, толкова си бледа. Какво има?
— Съжалявам, но не се чувствам добре. — Паниката бе така мъчителна, сякаш някой бе забил леден шиш в корема й. — Имам главоболие. Мисля, че в момента не съм в състояние да работя.
— Горкичката! Не се притеснявай, ще те откарам у дома ти и ще ти помогна да си легнеш.
— Не, предпочитам да повървя. Да подишам чист въздух. Толкова съжалявам, мисис Мейси! — Нел припряно събра папките си и едва не зарида, когато те се изплъзнаха от треперещите й пръсти. — Ще се обадя отново да се уговорим.
— Не искам да се притесняваш за това. Нел, скъпа, ти трепериш.
— Просто трябва да се прибера у дома. — С ужас погледна за последен път към телевизора и побягна навън.
Направи усилие да не тича, защото хората щяха да я забележат и да се учудят. Щяха да задават въпроси. Беше важно да се стегне, да се смеси с тълпата, да не прави нищо, което да привлича внимание. Но въпреки опитите да си наложи да диша бавно и спокойно, с мъка си поемаше дъх и почти се задушаваше.
„Нима вярваш, че ще те пусна да си отидеш?“
По кожата й се стичаше студена лепкава пот и тя почувства страх. Очите й се замъглиха, когато хвърли уплашен поглед назад. Щом мина през вратата, усети гадене и болка.
Препъвайки се, стигна до банята. Чувстваше се ужасно зле. Щом изпита облекчение, легна на пода и изчака да мине треперенето.
Когато бе в състояние отново да се изправи, съблече дрехите си, остави ги на купчина и влезе под душа. Пусна гореща вода — колкото можеше да търпи, и си представи как струята прониква през кожата й и стопля замръзналите й кости.
Избърса се с хавлиена кърпа, добра се до леглото, зави се презглава и потъна в забрава.
Диего пъргаво се покатери на леглото и се изтегна до нея. Дълго лежа неподвижно, сякаш я пазеше.
Нел не бе сигурна колко време е спала, но се събуди като след дълго боледуване. Чувстваше тялото си натежало и трудно подвижно, а стомахът й бе празен. Изкуши се да остане в леглото и отново да заспи, но това не бе решение на проблема. Както винаги, не бездействието, а единствено работата щеше да й помогне.
Седна на ръба на леглото — като старица, опитваше се да запази равновесие, преди да се изправи. Образът на Евън можеше отново да изплува в съзнанието й, ако му позволеше. Затвори очи и той се появи. Това също бе вид проверка. Можеше да го погледне, да си припомни какво е било и какво се е променило. За да се справи, тя си спомни какво се бе случило. Взе котето в скута си за утеха и го залюля.
Отново бе избягала. Вече почти година всяка поява на Евън на телевизионния екран я изпълваше с ужас, разкъсваше бронята, която с голямо усилие си бе изградила, караше я да трепери и да изпада в паника. Защото позволяваше това. Беше допуснала той да има такова влияние над нея. Никой, освен нея не можеше да промени положението. „Намерих кураж да избягам“, каза си Нел. Сега трябваше да събере смелост да отстоява свободата си. Докато не престанеше да мисли за него и да произнася името му със страх, нямаше да бъде свободна.
Задържа образа му в съзнанието си, представи си, че го разбива като чук, който троши стъкло.
— Евън Ремингтън — прошепна тя, — вече не можеш да ме докоснеш. Не можеш да ме нараниш. За теб всичко е свършило, а за мен едва сега започва.
Усилието я изтощи, но тя сложи Диего на пода, стъпи на крака и облече тениската и късите си панталони. Трябваше да се захване отново за работа, да състави менюто и да направи изчисленията. Крайно време бе да помисли как да превърне малката спалня в офис.
Щом Гладис Мейси искаше цялостна организация на партито, щеше да я има.
Беше изпуснала папките, когато се бе втурнала в къщата, и сега събра всички разпилени листи, списания, изрезки от вестници и ги отнесе в кухнята. Беше леко изненадана, че все още грее слънце. Имаше чувството, че е спала часове.
Часовникът на фурната показваше едва шест. Имаше достатъчно време да пресметне отново каква сума да поиска за предложената й от Мейси работа, да състави подробно меню и списък на различните услуги, които щеше да предлага фирмата за доставки на храна „Трите сестри“.
Щеше да приеме предложението на Миа да използва компютъра в книжарницата и да оформи на него дизайна на брошурите и визитките. Трябваше да пресметне бюджета и да въведе документация.