Никой нямаше да погледне на нея сериозно, ако тя не започнеше да гледа така на себе си.
Но когато остави папките и се огледа наоколо, почувства, че няма сили дори да свари кафе.
Почукване на външната врата я накара да се обърне. Първата и мисъл, когато видя Зак през прозорчето, бе, че моментът не е подходящ. Не бе имала време да се опомни и да се погрижи за външния си вид.
Но той вече отваряше вратата и я гледаше изпитателно.
— Добре ли си, Нел?
— Да.
— Не изглеждаш добре.
Можеше да си представи как изглежда.
— Преди малко имах главоболие и подремнах. — Смутено прокара ръка през косите си. — Сега съм добре.
Но Зак бе на друго мнение. Беше бледа, с хлътнали очи и съвсем не изглеждаше добре. Не можеше да си тръгне и да я остави сама, както не би могъл да изостави изгубено кученце на пътя.
Диего използва удобния случай да скочи от ъгъла и да се нахвърли върху обувките му. Зак повдигна котето, разроши козината му и се приближи към Нел:
— Взе ли нещо за главоболието?
— Да.
— Яла ли си?
— Не. Нямам нужда от бавачка, Зак. Беше само главоболие.
Едно обикновено главоболие не би накарало човек да побегне, все едно дяволът е по петите му. Точно така му бе описала държането й Гладис.
— Изглежда, имала си тежко преживяване, скъпа. Ще ти приготвя традиционното за семейство Тод възстановително средство.
— Много съм ти благодарна, но имам намерение малко да поработя.
— Започвай. — Зак й подаде котето, мина покрай нея и се приближи към хладилника. — Не ме бива много в кухнята, но успявам да се справя. Точно както правеше майка ми, когато някой от нас не се чувстваше добре. Имаш ли сладко?
„Точно пред очите му е — сърдито си помисли тя. — Защо мъжете сякаш ослепяват в мига, когато отворят вратата на хладилника?“
— На втората полица.
— Не мога… о, да. Винаги използвахме сладко от грозде, но и от ягоди ще свърши работа. Заемай се със задълженията си. Не ми обръщай внимание.
Нел настани Диего до паничката му с храна.
— Какво ще приготвиш?
— Бъркани яйца и сандвичи със сладко.
— Сандвичи със сладко? — Нел бе прекалено уморена, за да спори и седна. — Мисис Мейси ти се е обадила, нали?
— Не. Срещнах я случайно и спомена, че си била разстроена от нещо.
— Не бях разстроена. Имах главоболие. Тиганът е в долния шкаф вляво.
— Ще намеря каквото ми трябва.
— За всички жители на острова ли правиш бъркани яйца и желирани сандвичи, когато имат главоболие?
— Зависи. Правя го за теб, защото ме привличаш, Нел. Още от първия път, когато те срещнах. Когато влязох и видях, че изглеждаш смазана, това ме разтревожи.
Нел не отвърна. Той счупи яйцата, наля мляко и сипа прекалено много сол. Вярваше, че е добър човек, мил и скромен, и нямаше право да му дава напразни надежди.
— Зак, не мога да ти дам това, което търсиш. Знам, че държането ми вчера те е оставило с друго впечатление… но онова не биваше да се случва.
— Откъде знаеш какво търся и какво искам? — Зак разбърка яйцата в купата. — Каквото и да е, проблемът е мой.
— Не би било честно от моя страна да те карам да мислиш, че може да има нещо между нас.
— Аз съм голямо момче. — Сложи в тигана толкова масло, че я накара да потръпне. — Не държа всичко да бъде напълно честно. Всъщност между нас вече съществува нещо. Това, че се преструваш, не променя нещата. — Обърна се, когато маслото се разтопи. — Фактът, че не сме спали заедно, също не променя нищо. Щяхме да го направим вчера, ако не бяха ме повикали.
— Щеше да бъде грешка.
— Ако животът не бе пълен с грешки, би бил прекалено скучен. Ако исках само да се потъркаляме в чаршафите, лесно бих го постигнал.
— Може би си прав…, това е и моята гледна точка.
— За кое по-точно? За грешките или за секса? — попита той и започна обилно да намазва сладко върху филия хляб.
Нел реши, че дори да имаше отговор, това нямаше значение. Да, той бе мил и скромен, но в същото време и упорит като магаре.
— Ще направя кафе.
— С това не върви кафе, а по-скоро чай. Аз ще го сваря.
Зак напълни чайника и го сложи на котлона. Припряно изсипа яйцата в загрятия тиган и те започнаха да цвърчат.
— Този път ти изглеждаш сърдит.
— Само малко, но един поглед към теб е достатъчен истински да се ядосам. Странно е, че дори и да съм ужасно сърдит на някоя жена, мога да се въздържа да не я ударя. Имам удивителната способност да се владея.
Нел въздъхна с облекчение и скръсти ръце върху масата.
— Наясно съм, че не всеки мъж излива гнева си чрез физическо насилие над жена. Проумяла съм това благодарение на удивителната си интелигентност.